КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. В миналото е бил най-глоемия оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите, с език близък до турския, знаят за България, за тях тя е Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел… ми отварят врати и ни сближават. Китайците се държат лошо с местното население, чужденци се виждат рядко и атмосферата отпреди няколко десетилетия атмосферата се е загубила.

Каракорум е най-могъщ сред  планинските масиви на планетата. В 500 километра между Индия, Пакистан и Китай има събрани няколко стотин многохилядници. Преди няколко години тази могъща природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик, заедно със седемхилядниците наоколо представляват естествена граница между Китай и Пакистан. Граничните зони са винаги трудно достъпни и респективно най-интересни.

Ленин и Сталин са считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! Политиката в областта Ксингжианг не е различна. Населението от уигури е подтискано и жестоко  доминирано.  Над един милион са затворени в трудови лагери. Хората са поставени под непрекъснат наложен контрол под звуците на сирени, по широките булеварди денонощно циркулират полицейски коли. По улиците  се разхождат полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, поставени са филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез. Има бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните й стени са завзети и строго пазени от китайците.

В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии както нашите квартални отговорници от времето на строителите на комунизма. Използва се добре познатият ни почин, самият народ да следи ближните си. Това ме връща 40 години назад и със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен много по-техничен и брутален вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците също циркулират полицейски коли, свирят сирени. Намирам се недалеч от граничното разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но това не помага особено, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо и няколко местните киргизи с техните стада. Мустаг Ата със заоблената си форма е мечта за скиорите алпинисти, стара мечта  „да го спуснем“ с приятели от София.

По пътя срещам няколко скъпи коли на богати китайци, които безпроблемно циркулират, за да си правят селфита пред езерото Каракол. Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото до отражението на седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по пътища, създадени за военни маневри и построяване на нови градове, стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите, с които ще направим експедицията към К2 и Гашербрум.

Изправен пред  съвършенната архитектура на планината,  подарък от Природата, лещите на обектива заместват думите,  отразят това, което не зная да рисувам, нито да изсвиря или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

В невъзможност  да отида сам навсякъде, където ме тегли страстта към планината, фантазирам и си представям връзката между ледника на Гашербрум и този в дясно на К2, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че преди десетина години словенци са минали по тези места. С камилите  заобикаляме огромните масиви като многократно пресичаме на реката Чазам и навлизаме поотделно в двете долини, за да се поклоним пред могъщите осемхилядници.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се чувстваме малки и голями едновременно във всекидневието често се смесва в мъгляво самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyЕто една идея за пътешествениците, където тези две усещания се сменят непрекъснато. Тръгвате от Бурма, пресичате Асам и през Бутан продължавате в Непал по дължина на Хималаите. Вървите обратно на пътя на мусоните, пресичате петте осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак до Кашмир, за да навлезете във фантастичния Каракорум, една кулминация, бих казал в планинските ви авантюри. Тук не сте повече от малко пясъчно зрънце, между стотиците седем хилядници, забили върхове в небето, събрани в една своеобразна Агора. К2 с могъщите му съседи са най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Ако продължите на запад, навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. Описах ви какво ражда фантазията ми да направя в някой следващ живот, ако междувременно не разрушим планетата Земя, която така вълшебно ни е подслонила.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия. Между летището и автогарата няма друго интересно, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и да се спасите  нагоре към планината по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлиян от силни преживявания, забравям от къде съм тръгнал и моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, тук няма нищо старо, дори хамам, където да си натоплиш изморените кокали.)

38 Vakhan KoridorСлед добрият прием в Гилгит и един чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с близък приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Движим се в свят на ислям, примесен с будизъм. За мюсюлманите в градовете на Пакистан  сме “нечисти”, недостойни за Рая, но високо в планината, госта е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Там живеят номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан.

Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно поради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми. Мога ли да не я пресека, щом е граница!

Между групата носачи двама от местните не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не ни трябват. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж слязли към долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия и реализирали  фотографии като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и от граничен връх носталгично се взирам свят, който ме тегли и който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Ще доживеем ли до свят без граници?!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: