/ Пред Центъра Жорж Помпиду, Париж /

Bois de Boulogne

От вкус към живописта имам желание фотографиите ми да приличат на картини. Само да приличат – материално плоският образ върху фотографска хартия е несравним с работата на художника, насложил върху платното материя, изразяваща вътрешно усещане.

Във фотографията изборът ни с външния свят е огледало на това, което носим в себе си. Художникът, без да се ограничава във времето, добавя материя върху платното и сътворява нещо ново. В началото на века живописците са си служили с фотография за опора в това, което ще сътворят. Резултатът е бил винаги по-богат от фотографския образ.

С фотографията откриваме нещо, в живописта създаваме нещо ново.

Това, което снимаме, съществува предварително и има собствен живот, от който крадем нещо, проявено на хартия. Образът, зависи от качеството на тиража, но остава материално плосък в сравнение картината в живописта. Творческият поглед на фотографа, когато е постигнал безвремие в композицията, добавя фотографията към категорията на изкуствата.

Говорим за изкуства, но те не се нуждаят от сравнение. Мярката е да променят нещо във всеки.

Натюрморт (фр. nature morte “мъртва природа”) е жанр на изобразителното изкуство. Историята на натюрморт започва от религиозната живопис на фламандските майстори (still leven) от 13век. През 14 и 15 век предметите в живопистта добиват привилегировани места. Във Франция през 1763 година по времето на Шарден жанрът „натюрморт“  става на мода. Дидро е от първите му почитатели. Било модерно да се рисуват картини с умрял дивеч, често гарниран с плодове, съдове, предмети, черепи. Но в Природата няма “мъртво”, в изкуството също. Определението на англичаните still life звучи по-приемливо.

Днес този жанр е разширен. Когато снимам „натюрморт“ правя кадри, стимулиращи живота