МИСЛИ, ВЪПРОСИ, ЧУВСТВА

Няма безлични мисли. Всяка мисъл е маркирана от мястото, епохата и личността на този, който я изразява. Това, за което се говори зависи от това кой, кога и къде говори. – А. Ходоровски

19 Ani Ivanovska-1                                       /Анна Ивановска/

Няма незначими въпроси. Въпросите, повърхностни или дълбоки, идиотски или интелегентни – всички имат значение : защото отговорите само на един въпрос са безброй. Стойността на въпроса ще зависи не от неговото качество, а от качеството на отговора. – А. Ходоровски

Четиво                                                              / Спити, Индия/

Бих казал и обратното – достигнали до въпрос, вече сме близо до отговора. В противен случай не бихме могли да формулираме въпроса си. Въпросът и отговорът са част от Цялото. В този смисъл всеки въпрос би трябвало да води до нов, който асимптота се приближава до  цялото.

Ani Ivanovska-1                                                         /Анна Ивановска/

В свят, откъснат от Цялото чувствата не са реакции спрямо реалността, а са интерпретация на реалността. Всяко чувство е резултат на гледна точка. Обектите на желанията не са реални, а въображаеми. – А. Ходоровски

В този ред на мисли: Чувствата, продукт на виталната енергия в човек, се смесват с мисли и заедно представляват смесица от емоции и въображения. Всяка вибрация е енергия, променяща материята, която е израз на енерегия. Причина човек да гради или руши с мислите си. Пример от ежедневието е лекотата, с която соматизираме.

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Живопис

/Париж/

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и Живопис

Фотография

От вкус към живописта имам голямо желание фотографиите ми да приличат на картини. За разлика от фотографа, материята която художникът полага върху платното, е израз на вътрешно усещане и творческа. Във фотографията разполагаме с външния свят.  Изборът ни се влияе от погледа и  багажа, който сме натрупали в себе си.  Художникът добавя материя върху платното и  без да се ограничава във времето, сътворява нещо ново. Това, което снимаме, съществува предварително, има собствен живот, от който открадваме нещо, за да го проявим на хартия. Образът е плосък, зависи от качеството на тиража. Фотографията се приближава до живопистта, когато творческия поглед на фотографа постига безвремие в композицията. По-лесно може да се каже, че живописицът си служи с фотографията за опора в това, което ще сътвори.

Но може да се каже също, че голямото в изкуството няма необходимост да бъде сравнавяно. То е несравнимо.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Натюрморт във фотографията

27-new-zealand-copie1Натюрморт (фр. nature morte “мъртва природа”) е жанр на изобразителното изкуство, в случая във фотографията. Историята на натюрморт започва от религиозната живопис на фламандските майстори (still leven) от 13век. През 14 и 15 век предметите в живопистта добиват привилегировани места, стилът се развива. Във Франция през 1763 година благодарение на Шарден жанрът „натюрморт“  става на мода. Дидро е от първите почитатели. Било е модерно да се рисуват картини с умрял дивеч, често гарниран с плодове, съдове, предмети, черепи…

В природата няма нищо “мъртво”. Във изкуството още по-малко, то изразява динамиката на живота. Определението на англичаните still life, “спокоен, спрян живот” звучи по-приемливо.

Когато снимам натюрморт не мисля за „умряло“, а за моменти, стимулиращи живота.

bandole-copie3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: