/Северен Виетнам /

Ако търся изобщо някаква история, тя е връзката ми с обекта – по-скоро онова, което той ми говори, а не какво казвам аз. – Брус Дейвидсън

Париж – Ханой – Лао Кай

 “Човек пътува по света, за да търси това, от което се нуждае. След това се връща в дома си, за да го намери.”  – Джордж Едуърд Мур

Нощно летене.  Мека лунна светлина облива глухи долини ниско долу. Летим над Афганистан. В пусти места проблясват разхвърляни единични светли точки. Сменят се сенки на планини стаили истории за голямото минало на Индиите, както са наричали Индия и болезненото настояще на тази изстрадала земя.  Слагам си платнените кепенци на очите и се опитвам да заспя .

Заменил съм студения ноемврийски Париж с, както казват в самолета, “прохладните”  28°C в Ханой. Настанявам се в старата част на града, за да дочакам нощния влак към Лао Кай, северната граница на Виетнам с Китай. Ще снимам съботния пазар в селцето Бак-Ха, където виетнамски и китайски етнически групи Тай, Х-монг, Дао, Нънг и Фу Ла излагат стоките си. След това ще пресека Виетнам и Камбоджа по дължини, за да завърша с прочутия Ангкор, по величина и рафинираност в изкуството достоен да се нареди до пирамидите в Египед и Мексико.

Това  не е поток, а вълна от велосипеди и мотопеди, повечето с млади хора. Нацията е млада. Движение, горещина, но въздухът поносим, за очудване вероятно по-чист от софийския. Жените са добре загърнати и с маски. Азиатките, за да бъдат харесвани, трябва да имат бяла, нежна кожа като коприна. Факт е, че им отива! Бронзовите лица са груби, според тях израз на примитивност, свързани с груб земен труд…

Белите личица, накацали по няколко на забележително не шумни, пъргави мотопеди или електрически велосипеди, каквито едва сега се явяват в Европа, виртуозно и хаотично се промъкват, сякаш си правят удоволствие да се учудят на качествата си. Бързат и не забравят да сe усмихват.

Проблемът с преноса тук не е проблем…

В тази част на града нещата стават пред домовете и на улицата.

Храните са био – химикалите и индустриалните производства струват пари. По тротоара на улицата, човек хапва чудесно и винаги прясно сготвено.

В кадъра се виждат четири поредни генерации заедно, нещо изключително трудно в страна, където след всички войни, лагери, кланета, преобладава младото поколение. 

Накрая на деня споделям купето на нощтния влак с японец и холандиц. Японецът разправя за различието с Япония, благодари за протеклия разговор, слага тапи в ушите си и мигновенно заспива. Холандецът е с лакирани нокти на ръцете и срамежливо се усмихва. Тръгнал е на околосветско пътуване и предпочита Лаос пред неясния за него „оцветен комунистически“ Виетнам.

Следващият ден е не по-малко динамичен. С два фотоапарата в ръцете не мога да държа чадър срещу палещото слънце. Губя черните си очила, няма за кога да търся резервни в багажа. Ще изтърва пазара! Жегата е голяма!!

Местните обхванати от гражата да продават, не ми обръщат внимание. За тях съм различен и незначим. Това улеснява снимането. 

Красотата и естествения живот на тези хора ме зареждат с енергия.

Внезапно облак покрива небето и потичат води от всякъде.  Прохладния душ ме заварва при прасета. Пороят не променя търговския напън.

Късно вечерта се отзовавам на 140 километра от многоцветния съботен пазар, за да открия друг, неделен в Мюонг Кюонг. Тук етническите групи са различни. Двата пазара ме мобилизират и дават добро начало на пътуването!

Трети ден. Вече адаптиран към обстановката, леко прегладнял прилагам трите основни номадски закони: яж от храната на страната, в която се намираш, не сравнявай себе си с никой и не прави сравнения. Различията обогатяват, приликите обезличават и успиват!

След трудоемките, многолюдни пазари, преди да ме грабне атмосферата на другите виетнамски провинции, опитвам риболовни жестове във водите на Ло, ръкав на реката Меконг…

                                                          / откривам в себе си способност да се нахраня навсякъде /

Любителите на фотография могат да видят трите галерии за Виетнам на 16–та позиция в сайта. Следва блог със среден и южен Виетнам, както и Камбоджа изпълнена с прелести.

Весела Коледа на любителите на блога!