/Северен Виетнам /

Ако изобщо търся някаква история, тя е връзката ми с обекта. По-скоро онова, което той ми говори, а не какво аз казвам . – Брус Дейвидсън

Париж – Ханой – Лао Кай

 “Човек пътува по света, за да търси това, от което се нуждае, след което се връща в дома си, за да го намери.”  – Джордж Едуърд Мур

Нощно летене.  Мека лунна светлина облива красиви планински форми ниско под самолета. Летим над Афганистан. В пусти местности проблясват разхвърляни единични светли точки. Планинските сенки се менят, стаили истории за голямото минало на Индиите и болезненото настояще на многострадалия Афганистан.  Слагам си платнени кепенци на очите и се опитвам да заспя .

Заменил съм студения ноемврийски Париж с, както казват в самолета, “прохладните”  28°C в Ханой. Настанявам се в старата част на града, за да дочакам нощния влак към Лао Кай, северната граница на Виетнам с Китай. Ще снимам съботния пазар в селцето Бак-Ха, където виетнамски и китайски етнически групи Тай, Х-монг, Дао, Нънг и Фу Ла излагат стоките си. След това ще пресека Виетнам и Камбоджа по дължина, за да завърша с прочутия Ангкор. По величина и рафинираност в изкуството това място е достойно да се нареди до пирамидите в Египед и Мексико.

Виждате не поток, а вълна от велосипеди и мотопеди, с преобладаващи млади хора. Нацията е млада. Движение, горещина, но въздухът е поносим, за очудване вероятно по-чист от софийския. Жените са добре загърнати и с маски. Азиатките, за да бъдат харесвани, трябва да имат бяла, нежна кожа като коприна. Факт е, че им отива! Според тях бронзовите лица са груби и израз на примитивност, свързана с груб земен труд…

Белите личица са яхнали, често по няколко на брой, забележително тихи, пъргави мотопеди или електрически велосипеди, каквито едва сега започват да се явяват в Европа. Те хаотично се промъкват, правят виртуозен слалом, сякаш да си направят удоволствие и да покажат качествата си. Бързат без да забравят да сe усмихват.

Проблемът с преноса тук не е проблем…

В тази част на града нещата стават пред домовете и на улицата.

Храните са био – химикалите и индустриалните производства струват пари. По тротоара на улицата, човек се храни чудесно с винаги прясно сготвено.

В долния кадър има четири генерации, нещо изключително трудно в страна, където след всички войни, лагери, кланета, преобладава най-вече младо поколение. 

Накрая на деня споделям купето на нощтния влак с японец и холандиц. Японецът разправя за различията с Япония, благодари за протеклия разговор, слага си тапи в ушите и мигновенно заспива. Холандецът е с лакирани нокти на ръцете и срамежливо се усмихва. Тръгнал на околосветско пътуване, той предпочита Лаос пред неясния за него „оцветен комунистически“ Виетнам.

Следващият ден е още по-динамичен. С два фотоапарата няма как да държа чадър срещу палещото слънце. Губя черните си очила, няма за кога да търся резервните в багажа – ще изтърва пазара! Жегата е наистина голяма!!

Местните обхванати от гражи да продават, не ми обръщат внимание. За тях съм различен и незначим. Това ме улеснява да снимам. 

Красотата и естествения живот на тези хора ме зареждат с прясна енергия.

Внезапно облак покрива небето и от всякъде потичат води.  Прохладния душ ме заварва при прасета. Пороят не променя търговския напън.

Късно вечерта се отзовавам на 140 километра от многоцветния съботен пазар, за да открия друг, неделен в Мюонг Кюонг. Етническите групи са различни. Двата пазара ме мобилизират и забравям проблема с климата!

Трети ден. Чувствам се адаптиран към обстановката. Прегладнял, прилагам трите номадски закони: яж от храната на страната, в която се намираш, не сравнявай себе си с никой, не прави сравнения. Различията обогатяват, приликата обезличава и успива!

След трудоемките, многолюдни пазари, преди да ме грабне атмосферата на другите виетнамски провинции, опитвам риболовни жестове във водите на Ло, ръкав на реката Меконг…

                                                          / откривам в себе си способността да се нахраня все едно къде /

Любителите на фотография могат да видят трите галерии за Виетнам на 16–та позиция в сайта. Следва блог със среден и южен Виетнам, както и Камбоджа, пълна с прелести.

Весела Коледа на любителите на блога!