Великден – Пасха

Тази година не снимам в олтара на Александър Невски, нито се ровя в детските ми години, прекарани в София на този ден (описано в Хроника и фотография). Връщам се в историята, когато евреите напускат Египет за да сложат край на робските години и с багажа от наученото в пустинята да живеят нормално. Всяка пролет този първи празник на Свободата в света, наречен Пасха, е свързан също с Рождество Христово, Великден за християните.

Песах (от пе – уста и сах – говоря, умението да споделяме) ни учи, че човек, за да бъде свободен, не бива да забравя какво е робство и трябва да има грижата всеки ден „да излиза от Египет”, символ на робство в библейските текстове. Свободата, словесна или физическа, не идва сама.

Всичко това не е случайно. Преди пет хиляди години част от цивилизацията в света се ражда в Египет. Талес и Питагор се учат в този Манхатан на тогавашната епоха, където се поражда идеята за човешка интелигентност, способна да доминира Природата. Овладял добре материята, човек използва майсторски плодородието и съвършения ритъм на Природата. Тогавашните, ненадминати архитекти и инженери се приемат сериозно, някои дори се имат за богове.  Фреските в египдските храмове, с изключение на фараоните и техните ближни, са лишени от човешки лица. Различаваме само инструментите на труда. Хората, превърнати в машини, допринасят за продукцията на фараона, но са лишени от собствено съществуване. Да се излезе от Египед означавало човек да си възвърне физиономията и свободата на личността.

Абрам (по-късно назован от Бога Абрахам), обикновения овчар от Галилея по заповед Божия да организира цял народ и да го поведе към Египед, при положение, че Моисей ще ги изведе триста години по-късно. Било е необходимо да се изгради съзнанието на народа, налагало се е, дори с цената на много страдание, да се направи стаж при най-добрите инженери на времето. Този урок, валиден за всички времена, се коментира от млади и стари на масата на всяка Па-сха (с усти, която говорят) как да вземем доброто от всичко ново без да му робуваме! Всекидневното осъзнаване, важно за Свободата, е валидно също за Любовта, за Приятелството, както и за отношенията между народите.

Необходими били четирейсет години лутане в пустинята, за да се създадат две нови поколения, които да забравят робските навици. Първата Божа дума (заповеди дават само диктаторите) е свързана с утвърждаване на чувството за Свобода. На еврид глаголът съм няма сегашно време. Човек е винаги в процес на осъществяване. Както казва Ж. П. Сартър: “Свобода не означава свободата да успеем, а свободата да предприемем: един непрекъснат проект.“

Свободата е творчески процес.

Весели Пасхални празници на читателите на блога, особено за тези с вкус към Свобода!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

“Христос Воскресе”, казвам в пасхалната нощ на път за в къщи на един от редките минувачи по улицата. “Благодаря, и на вас!”, чистосърдечно отговаря младежа и не се подиграва, просто беше любезен. Тази година хората в катедралата Александър Невски бяха по-малко.

Маскиран като фотожурналист с два фотоапарата и няколко обективи около кръста търся добра позиция близо до олтара. Внезапно се открехва малка, слята с иконостаса врата, подава се ръка в расо и прави знак на високата фигура до мен да влезе. Мъжът е чужденец, вероятно близък на някой от епископите. Тръгвам след него и се промъквам в обширната светая обител на катедралата. Спотайвам се дискретно в един ъгъл и започвам да снимам атмосферата в това свето място.

Al. Nevsky-7Чужденецът притеснен от тържествените движения на православните божи служители, с неловка усмивка се връща обратно към мястото за простосмъртни.

Не съм сам, в дъното на олтара забелязвам телевизионна камера и човек от телевизията. Зад него има друг с твърда физиономия в кожено яке. Очите ни се срещат без реакция, с подчертана безизразност и продължавам да снимам съвсем естествено.

Al. Nevsky-4Обличат дядо патрирарх без да ми обърнат внимание. Чувствам, че правя исторически снимки.  Преди години знаехме, че Максим служи на държавна сигурност. Сега този деветдесет годишен старец в напреднала възраст е приет различно и буди уважение.

Al. Nevsky-3 Оставам в привилегированата си позиция. Малко преди полунощ, както му е ред, патриархът и епископите напускат църквата, за да я обиколят, да направят кратка служба отвън и на връщане да потропат на дверите на храма Божи да им се отворят.  В олтара сме сами с камерамана и господина с коженото яке.

Al. Nevsky-5Използвам момента да снимам красивите фрески, да правя натюрморти с всичко свято наоколо. Явно съм се увлякъл, защото богомолец в залата забелязал фигурата ми вдига шум за това как цивилен осквернява с фотоапарат светото място. Между пазителите на реда се разменят джиесеми и човекът с якето ми прави знак да изляза от олтара. В погледа му усещам известно съпричастие. Без да знае кой съм, явно увлечението ми да снимам го е забавлявало.

Богомолците пред олтара забиват в мен фанатичните си погледи, чувам викове на възмутени съграждани.  “Светотатство! Богохулство! Тоя е луд! Ама ти знаеш ли къде си влязъл..!” Човек от охраната ме дърпа на страна: “Ама ти как така, бе човек?! Че там влиза ли се? Къде си сложил крак! Разрешение имаш ли?” Давам си сериозен вид, дори му се сопвам, за да не ме пита дали имам разрешение: “…ами ти ме пази бе човек, тези ще ме изядат…, вярно, трябваше да изляза заедно с епископите…” – “Спираш дотук и не шавай много!”. Отговаря полковника, но звучи оптимистично…

Al. Nevsky-21Хорът откъм балкона загърмява, патриархът с владиците тържествено влизат в храма по пътеката към олтара. Вниманието на всички е в тях. Събирам смелост и отново се мушкам през познатата врата този път последван от друг смелчага-фотографи, с който без угризение си разделяме греха.

Al. Nevsky-8Към два часа препълнен от духовност и фотографии дискретно се изнизвам навън.

Акустиката в катедралата и чудесните гласове на хора не ме оставят да си тръгна. Вместо това прескачам ниска затворена врата пред стълбата към балкона.

Озовавам се при хора зад гърба на диригента. Този вълшебен момент с няколко фотографии откъм балкона правят тази нощ с най-хубавия Великден в живота ми.

Благодаря на Бога, не съм религиозен, отговарям когато ме питат каква религия упражнявам. По-точно, без да съм религиозен, вярвам че светът е Божествен. Животът на земята е привилегия, едно все още едно неразбрано чудо. А за това, че хората правят каквото искат и патят от себе си, не вярвам да е Божа отговорност.  Същевременно се раждат титани като Моисей, Христос, Буда, Мохамед, Шанкара, Оробиндо…, Айнщайн, Шекспир, Бах, Моцарт…, да изброявам ли още? Има ги, за да стимулират и разширяват тесногръдието на бедните духом.

Човек има необходимост да вярва. За съжаление духовните институции, обърнати най-вече към интереса си, деформират хората. Духовното его е най-опасно!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Великденска нощ в София

Минавам покрай Гръцката църква в София и продължавам към Руската. След това влизам в Света Неделя, за да завърша в храма на Александър Невски. В три през нощта със свещица в ръцете уморен заобикалям Свети Седмочисленици се прибирам в къщи.

58Paques09 copyСрещам много хора, повечето млади. Виждам как се забавляват с оригиналната възможност да се разхождат и да си говорят със свещица в ръка. В жестовете им няма нищо религиозно, просто си създават приятна атмосфера заедно. Циганин усмихнато ми предлага свещи на половин цена. Макар рядко срещат се и други млади с блясък в очите, търсещи спасение отвъд трудният свят, в който живеят.

02AL. Nevsky

Хубавата Великденска нощ ме връща четиридесет години назад, когато религията беше отречена. Посещението на църкви, особено за млади хора, ученици и студенти, беше забранено. Правех всичко, за да се промъкна зад кордона от пазачи около катедралата и да вдъхна от забранената, мистична атмосфера на Великденската нощ. Миризмата на тамян и восък, заедно с танците на отблясъците по фрески и икони развинтваше въображението ми. Не мислех за риска да бъда санкциониран. Исках на всяка цена да вкуся от забранения плод. Неясната представа за дядо Боже се засилваше от звучното църковно пеене с гласовете на хора и чудесната акустика на Александър Невски. Живите пламъчетата на свещите ме приканваха към забранени, скрити светове. Късно през нощта, за да запазя преживяването вървях със запалена свещица скрита с ръка в пазвата. Вятърът я гасеше и взимах огънче от закъснели възрастни минувачи. Те също го криеха, а после се шмугвахме в слабо осветените софийски улици. Пламъчетата създаваха помежду ни някаква духовна връзка. Късметът ми работеше и не ме изключваха от училище.

26Al. Nevsky 11 copy

По пътя към вкъщи в църквата Свети Седмочисленици целувах ръката на дядо си, който осемдесет и пет годишен, оставаше до края на службата. Развълнуван продължавах с нова свещица през петте кюшета към цар Борис и Неофит Рилски, а в къщи оставях свещицата да догори на масичка до леглото ми.  Пламъчето играеше по стените, превръщаше стаята ми в храм. Унасях се, вторачен в Нещо безкрайно,  спасително, с надеждата, че има други Неща в живота. Зад фона на някаква неопределима празнота сърцето ми туптеше силно и горящият въпрос „защо всичко това?“ чезнеше в пламъчето на свещицата. Възможно ли беше да сме изпълнени с толкова хубави усещания и едновременно животът ни да минава в празни задължения? Не знаех да определя какво  търся. Думите свобода, дух, обич, докога ще ми налагат в училище неща, които не ме интересуват, всичко това оставаше увиснало във въздуха.

04Russina Church copyПодобни незабравими мигове изостряха чувствителността ми, помагаха да търся отговори на горящи въпроси, които щяха да ме съпровождат цял живот. Алергията, която започвах да имам спрямо рамките на задушаващия ни детерминизъм, ме караше да не спирам да търся изход. Откраднатите свободни моменти в периода на строежа на комунизма бяха началото на това, което по-късно се разви като стил и цел в живота. Някои хора с подобни идеи завършваха трагично, други се приспособяваха и обезличаваха. Днешните поколения заплащат последиците.

Прочетете цялата статия »

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: