Ташкурган

ТАШКУРГАН

 

 

Ташкурган е оазис в миналото и централно място за керваните в един от централните пътища на коприната. Градът се намира в покрайнините на провинцията Ксингианг в Китай, между Афганистан, Киргистан и Пакистан, на юг не далеч от Индия. Заобиколен от планините-великани Памир, Хиндукуш, Каракорум и Хималая, това място в миналото  е било център на много азиатски истории и култури.


 

В тази страна на уигурите имам намерение да посетя базовите лагери на великаните К2, Гашербрум и Брод Пик в китайската част на страховития Каракорум.

Преди да започне тази малка експедиция тръгвам към Ташкурган, за да снимам останки от богатото минало на този изпълнен с история кът на Азия.  Синът на директора на агенцията, която организира това пътуване, за късмет е влюбен в българка от София. Светът е малък. Това ми помогна да получа трудни разрешения за граничните зони в район рядко достъпен за чужденци.

(Това е специален граничен отряд от китайци с необикновен ръст)

Китайците са сложили желязна ръка върху стратегически важните гранични зони с безброй пропускателни постове и циркулиращи военни групировки. Местните уигури и таджици все още със силно национално чувство, не понасят диктаторските маниери на китайците.

 

Единствения възможен език с местните са жестовете.

В периода 1959-79 китайците, подобно на съседния Тибет, присвояват тази стратегически важна област, свързана с Пакистани хайуей (130о км. между Ислямабад и Кашгар). Строенето на този път, изсечен сред най-могъщата Природа на планетата, отнема живота на  всеки километър по един човек.

 

 

Гробът с тази прекрасна гледка и останките от старини наоколо, показва мястото, споменато от Птоломей, където са спирали керваните от Персия. Тук се е намирала крайната точка за обмяна на стоките между търговците. Марко Поло разправя как на китайците са липсвали изразни средства, особена срамежливост, поради която персите оставяли вечер стоката си до каменната кула. На същото място на следващата сутрин те намирали количеството коприна, отговарящо по стойност на оставената стока. Когато не били съгласни, те се прибирали с каквото са дошли, а китайците на свой ред взимали обратно своята стока.

Това са гробове на суфи и останки от култа на парсите към Зороастър. Тези места, тачени от местните уигури, са нарочно занемарени от китайците. Жените в тази щастлива долина, на няколко километра от Афганистан, не носят воал и свободно си разменяме усмивки. “Ние тачим огъня и светлината” се похвали под сурдинка един мъж, с който  пием заедно чай. Като гостенин в неговия град не ме оставя да платя.

Времето не стига. Искам да остана повече и да снимам околностите на това особено все още автентично място, както повечето гранични зони в Азия, но за по-дълъг престой  е необходимо допълнително специално разрешение. Чужденци не се виждат, освен няколко богати, лъскаво облечени китайци, които нямат проблем да стигнат до тук, за да си направят селфита със старините, без да имат понятие от религия и история. За тях това е „Големият Китай“, само толкова.

 

Това стратегическо място с безвъзвратно загубено величие е забравено в историята. Ориенталският манталитет на уигурите (каквито сме също българите, техни далечни братовчеди) ги прави да вложат табиет в ежедневието си, да се веселят и да запазят духа си, без да се смесват с похитителите китайци. Това им коства да са бедни, да има насилия и повече от милион да са затворени в концентрационни лагери в съседния Тибет.

 

Пътят ни се вие на височината на връх Мусала. Тези девойки не са воалирани, пазят се от силния вятър.

Вакхан Коридор, долината, през която е минал Марко Поло на път от Китай за Самарканд и Бохара е съвсем наблизо. Вакхите, често руси, със светли очи, са гостоприемни, имат благ характер и нямат общо с екстремистите мюсюлмани. Мястото е чудесно и безопасно за пътуване в един все още автентичен свят.

Девойката в гръб е мелез между киргиз и вакх, каквито най-често се срещат в района на Мустаг Ата. Под ботуша на китайците, тук живеят прекрасни хора. Издебнах момент без китайски патрули по пътя и изтичах набързо да снимам стадото якове.

Тези сърдечни хора, невиждали чужденци ме поглеждат очудени, някои с болезнен поглед. Снимам и благодаря с усмивка.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

 

Rakaposhi range, Pakistan copyТръгвате от Бурма в посока обратна на пътя на мусоните, пресичате Асамските Хималаи и Бутан и продължавате в Непал по дължината на Хималаите – 2400 километра между Канченджонга и Нанга Парбат в Пакистан с няколко осемхилядника (общо 10 в Хималаите). Ако решите да минете през Тибет, от връх Намче Барва до мистичния Кайлаш, следвате реката Брамапутра (Ярлунг Цампо). Влизате в Индия през Ладак, за да стигнете до Кашмир. В това вълшебно място отпускате няколко дни в езерото Дал, комфортно настанени в оставените на котва house boats. Планинската авантюра ще завършите в страховития Каракорум. Тук сте като малко пясъчно зрънце сред многобройните, по-голямата част още непокорени седем хилядници, забили върхове в небето. К2, заедно с още три осемхилядници продължава да е най-голямото предизвикателство за орлите на алпинизма. Ако продължите на запад, навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай.

До тук описвам какво ражда фантазията ми за някой от следващ живот, стига междувременно да не сме разрушили прекрасната ни планета.

03 Pakistany Highway copyСега по-конкретно напускам неприветливия, грозен Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия. Между летището и автогарата няма интересно, освен някое добре сготвено истинско пиле в сос от къри. Максимално бързо се спасявам  в посока на Каракорум Хайуей.

(На връщане, повлиян от силни преживявания, забравил от къде съм тръгнал, моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам, но бъркам. Тук няма нищо старо, дори хамам, където да си натопли човек уморените кокали.)

38 Vakhan KoridorСлед един добър прием в Гилгит и кратък трек около Нанга Парбат, десетият осемхилядник в края на Хималаите в Пакистан, с близък приятел пресичаме реката Индус и се връщаме обратно по Пакистани Хайуей към Балтийската част на Каракорум. Пътят ни води към така наречения малък Памир в района Чипурсан до границата с Афганистан. Ислямът тук е примесен с будизъм. За мюсюлманите в градовете ние сме “нечисти и недостойни за Рая“, но високо в планината всичко е различно, жените са по-свободни, а гостът е свещен.

Вакхан коридор е създаден от Британската и Руската империи през 19-ти век като буферна невоенна зона. Там открай време живеят номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан.

Минаваме с минимална формалност през местната митница, разположена на близо 3000 метра в местността Бабакунди. От там керваните се упътват към Хиршад пас (5200 метра), за да слязат в долината на Вакхан коридор с излаз към Афганистан, Китай и Таджикистан. Тези места са несигурни, а за мен по наследство от преживяното преди години в България, всяка граничната зона е фантастичната. Да не говорим за Природа наоколо, непосещаване от туристи.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми, щом е граница, трябва да я пресека!

Между групата носачи двама от местните решават да не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отминат яковете с киргизкия керван. Свидетели не са нужни. Планината откъм Афганистан ми навява рисунките на Рьорих. Готов съм да остана и да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време и опасности, не са се спирали пред нищо, за да откриват тези невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж в долината на Вакхан Коридор, нямам избор, трябва да се скрием със съмнение за военни и чек пост. Преди няколко години един английски фотожурналист  бил заловен и затворен. Приютени под голяма, уютна скала, пламъчетата на огъня възбуждат още повече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към Афганистан, в далечното минало част от Индия, страна за която се е проливала и не спира да се пролива кръв. Завиждам на фотографите Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо, пребродили тази фантастична страна преди инвазията на руснаците. Фотографиите им са като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и необезпокояван се качвам на граничен връх, за да снимам  тези планини, които ме притеглят като магнити, свят който явно нося в себе си.

Ще доживеем ли до живот без граници и напрежения, в една поделена и спасена от всички варварщини Земя?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: