Тази година под аркадите на Гран Пале са разположени 153 водещи галерии от тридесет страни. Най-многобройни са френските, следвани от Щатите, Германия и Англия. Присъстват  30 издатели на книги за фотография с актуални и редки антикварни издания. За растящият брой посетители всеки ден има програмирани форуми.

Галериите  излагат нови медиуми и техники – оцветяване с пигменти, наслагване на образи, фигури с оригинални сюжети, поетични, забавни, с богата фантазия, търсеща границите на фотографията.

Икономическата криза наложи по-големи изисквания за висок професионализъм и качество.

Сара Мун, подобно на други известни фотографи, дава автографи върху последната си книга.

Ето два чудесни месеца, прекарани в Родината.

В галерия Средец в София Министерство на Културата и Японското посолство представят фотографската ми изложба “Аригато Джапан” (Здравей Япония). В нея показвам погледа си към страната, където хората казват “красотата е отговор на търсената истина”.

Япония е страна, която се е обогатила от външния свят без  да промени стила и същността на японците. Това вероятно е една от причините в страната да има толкова много шокиращи и същевременно добре овладяни противоречия.

Етиката и финеса на японците са съчетани с твърдост и дистанция. Личното е свързано с общото. Вместо “обичам те” японците казват “има обич”, вместо “липсваш ми” – “има тъга”. На зададен въпрос най-честият отговорът е “може би”. Глаголът съм няма сегашно време – в живота всичко е на път да става. Японците непрекъснато се изграждат. Изкуството в Япония не е симетрично, нито “съвършенно”, както гръцкото, а с възможност за непрекъснато развитие.

По време на откриването на изложбата японският посланик ме стопли с думите „вашите фотографии ме върнаха в страната ми“. Досега не бях получавал роза от жена, при това искрено засмяна красива японка от висок ранг.

В София е студено, вали дъжд. Времето е подходящо за топла минерална баня. Намирам я в Панчарево, банята е прясно подновена, а в скоро време навън ще стане възможно да се плува в минерална вода на чист въздух.

Мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето са покрити с бяла пелена, която ще се загуби така бързо, както се е появила. Пирин е любимата ми планина или както казва песента: „най-красив си в света“. Така е.

Пиринската авантюра завършва, както винаги, в минералната баня в Добринище, все още опазена от „вълците бизнесмени“.

В банята местните сладко си хортуват за случилото се на кравата, какво било или ще бъде. Така е от десетки години. Младежите от фотографията като деца са помагали на бащите им да строят банята. Правили са го на собствен гръб и собствени средства. Днес те се опасяват дали някой от “благодетелите” на града няма да я “закупи” и да направи Спа.

Преди повече от 50 години слизахме от Пирин и пред банята забучвахме ските си в снега до клетка на една жива мечка. В банята някой изваждаше шишенце с домашна ракия и запявахме песни за Пирин.

Ще завърша с Япония, която ни конкурира с минералните бани, включително на покрива на хотела, в който преспах. Много от баните са разположени в забележително красиви градини с особен респект към Природата.

Поморие (бившото Анхиало) с големите си солници още от Византийско време, е между красивите все още недеформирани кътове на Черноморието. Римски кервани са идвали по тези места за сол. По време на гръцката епоха Несебър и Созопол са се карали към кого да принадлежи това богатство. След освобождението от турците солта се е разнасяла с теснолинейка, но по едно време бай Тошо (Живков) решава, че това не е необходимо. На местото на голяма част отсолниците построяват санаториум с нови строежи, а сол започнали да внасят от приятелските страни в Африка. Мъдрата замисъл на даровития ни водач четиридесет години по-късно привлича братята руснаци, които се хвърлили да купуват апартаменти, правят цяла колония и ползват чудотворните минерални води като свои.

Лагуната в Поморие без да има качествата на Мъртво море, е екзотична и достатъчно богата на минерали.

С калта, солта, есенното слънце,  мигриращите птици в езерото, въпреки замърсените плажове и мътното море, желанието на бай Тошо се осъществило. Руската колония, масивно завзела града с над 3000 апартамента. „Руската инвазия не е само в Поморие“, се извиняват поморийци –  по черноморието ни идват над 500000 руснаци годишно. Липсва Путин, казвам, „но той все едно е тук, защото милите руснаци отказват да научат една българска дума. Някои от тях дори твърдят, че Кирил и Методи са руснаци!“ – споделя стопанката, при която съм отседнал.

Местните поморийци са длъжни да говорят руски, уж търговията да върви, но казват „уж“, защото братушките се пазарят и цепят стотинката на две.

Руснаците от фотографиите са завзели езерото, по-евтино от скъпото спа, до голяма степен построено също за тях.

Важното е, че калта е останала една и съща от хиляди години!

          /Пасу – разклонение към Чипурсан, Бабагунди и към Хиршад пас за Вакхан Коридор/

Вакхан Коридор е създаден като буферна зона от англичани и руснаци в края на Втората световна война. Тази долина от 200 километра, разположена между Киргизстан, Пакистан и Афганистан, продължава до високопланинския превал Тагерман Чу на границата с Китай.

                                                            /Афганистан, поглед от Хиршад пас/

Тук се събират трите планини-великани – Каракорум, Тиан Шан и Памир, между които се провира най-краткия път на коприната. По него са минавали керваните от Китай към Киргизия и Узбекистан. От там е минал и Марко Поло на път са Самарканд и Хива.

                                                        /Вакхан коридор откъм Хиршад пас/

В Пакистан, недалеч от Хиршад пас срещам номади киргизи и то се разбира – тръгвам след тях, за да хвърля едно око зад границата с Афганистан.

Районът е твърде беден, отдалечен от всичко, без интерес за талибаните. Туризмът в тази многострадална фантастична страна е опасен, но все още възможен. ( английската агенция http://www.untamedborders.com/ организира вече трети международен маратон и ски през зимата за някои по-смели пътешественици.)

Номадите киргизи заменят ориз и стока от първа необходимост срещу добре отгледан добитък от овчарите Вакхи, жители на Коридора.  Пасищата  около огромното езеро Чакмактин са най добри в района.

Местните жители не ползват пари. Това е между малкото останали места в света, където безпаричния обмен все още е възможен.

                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии ще намерите в сайта www.ivan.pastoukhov.com в 23-та галерия.