Разликите между хората ни обогатяват, помагат ни да разберем по-добре себе си.

В Ню Йорк веднага сте грабнат от невероятната енергията на града. Космополитният живот на жителите задължава да си сверите часовника или блокирате и се приберете в Европа разочаровани. Изложбата ми в София за Ню Йорк „Времето е от вашата страна“ по случай годишнината от 11 септември, дава идея за силата на този фантастичен град. Тук животът протича бързо и с добре измерен контрол напред във времето. Хората живеят с по-малко илюзии в някакъв делир. При необходимост са заедно, но най-често сами със себе си.

Поради грешка в полета, пристигам в три през нощта. Летището е безлюдно, снимам и скачам в жълтото такси с усмихнат черен. Избираме хотел на Парк Авеню, където да преспя до предварително наетия наблизо апартамент. Регистрира ме любезна черна дама. Доброто посрещане и богатата закуска на сутринта изтриват умората от нощния полет.

Малкият ми апартамент на 16-тия етаж има чудесна гледка. На покрива с шадраван, многобройни дървета и небе. Ниско долу по авенюто пищят сирени, наоколо могъщи небостъргачи свързват небето с земята. Свежият морски полъх се пропива в клетките ми и възбудата, която ме обхваща отговаря на енергията на града. Нямам конкретна програма, освен да снимам.

Няма град по-лесен за ориентиране от Ню Йорк. Обичам да спирам минувачите, да задавам въпроси и да имам физически контакт. Хората тук имат различни  корени, думата чужденец няма тежест. В този град на крайности светът е умиротворен в ред и кодове с широки, но ясни граници. Времето не тече, а лети. Който не издържа не остава.

“Тук ли е сърцето на Сохо?”, питам забързан елегантен мъж в крачка. “Ха-ха, сърце ли казахте? В този град сърце!?” Смехът му е сърдечен и добронамерен.  Двете Лайки под мишниците ми го заинтригуват. “Обичам да снимам…“ – „Какво например?“ –  „Автентични неща, тук всичко е истинско. Търся есенцията, душата на града… ” – казвам и веднага си давам сметка за славянската си сладникавост. “Ха-ха..”,  продължава да се смее янкито. “Есенция, та и душа…! Точно тук не съм ги срещал, boy…” – казва “boy“, вероятно заради белите ми коси. Смеем се и той ме насочва към интересни галерии за фотография. Забравям адресите и продължавам напосоки. Нещата да идват сами.

Чарът на Париж се усеща в двайсет геометрично разделени квартали, всеки с различна физиономия. Тук физиономиите се менят на всеки ъгъл. Ню Йорк не е Америка, той е сам по себе си град-държава, обитаван от всички дяволи и ангели на земята. Има пет общини в квартали, променящи често кожата си с нова и невероятно здрава. Абсурдът прави хората по-широко скроени, задължава ги да напредват по ръба на възможното. Една лаборатория за човешки експерименти, в която хората са заедно, едновременно чужди и оптимално организирани, за да успяват. Успехът на всеки е успех за всички и обратно. Който не издържа, изчезва без да пречи. Маргиналните живеят по свой начин, което участва в контраста и чара на града. Националностите са групирани според фолклора и културата им.  Всеобщата енергия увлича магически и формира израза на гордите нюйоркчани, за които дух и материя са едно. Аматьорството е изключено. Всичко трябва да бъде на място, а когато не е, получава се 11 Септември (2001-ва година), което вкара човечеството в нова епоха.

Любителите на фотография могат да се разходят в Ню Йорк в галерия № 7 в сайта.

Ето и няколко известни фотографски галерии в Сохо. Сайтовете им излизат в Гугъл.

Howard Greenberg

Bruce Silverstein

Andrea Meislin

Danziger Projects (Adam Fuss)

Julie Saul

Yancy Richardson

Yosi Milo

Steven Kasher

На фотографията долу: част от паркинг в квартала Сохо.