Фотожурналистът има деликатната позиция да представя обективност в събитията, които заснем. Това е нож с две остриета, защото изображението действа по-силно от думите. « Една картина струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме или говорим за заобикаляща реалност, даваме най-вече свои концепции. Имам в предвид демократично общество, в което фотографът журналист е свободен да представи събитието със собствен поглед.

Съвсем не е лесно да отразим обективно събитие с платен за това поглед. Естетизмът и качествата на окото, ако ни водят в света на фотографа, това би било само донякъде в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет от различни фотографи е различен, а изборът на журналиста, който публикува събитието, зависи от политизирания му поглед. Самото събитие следва ред други, незаснети преди това и в никакъв случай обективно изяснени за зрителя или читателя.

Добрият фотожурналист е в сърцето на действието, където изискванията за представяне на добър материал са  големи, особено във военно време. Това изисква изключителни качества.

Пространство и време са взаимно свързани, но те са толкова реални, колкото виолетовия цвят на минзухара, отговарящ на определена дължина на вълната, е  характеристика на цветето, наречено минзухар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити да я представим. Някои фотографи дори с по-обективно вътрешно проникновение, са също функция на външния свят, от който произлизат.  Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които субективно му даваме.

Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи представения от нас свят е интерпретация и когато е сполучлива, тя се превръща в изкуство.  За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също правят изкуство. Физиката за Айнщайн е вид метафизика, защото няма допир до реалността.

Забелязвате ли принца, стаен в скалата от горната фотография в Тасманово море? Аз го видях след като  бях направил снимката. „Май не си я направил нарочно“ ми казва близък приятел, който я забеляза.

Голяма част от големите фотографи са били фотожурналисти. Фотожурналистите не са второ качество фотографи, но ограничението за работата по поръчка с възнаграждение е пречка за свободния поглед. Добре нахранени фотографи, които свободно измислят и следват проектите си, се броят на пръсти.

Обвиниха ме в сериозност, затова слагам няколко весели фотографии от Сидни. Не е порно, погален от слънцето, човекът, вероятно е добър хедонист и прави любов с океана. По дължината на многобройни фантастични плажове в Сидней всичко е видно, по удобни пътеки за кросове се разхождат влюбени и любители на природа.  (В предишния блог споменах за някои по-високи брегове, където са сложени камери за следене на  самоубийци.)

Малко шокиран от ерекцията на господина, скрит зад храст над плажа, се правя на папарак, мъжът ме забелязва и с широка усмивка приятелски ме приканва да сляза при него.  Нямам бански, но плажът се оказва нудистки, мога да поплувам, докато мъжът с лулата, без да афишира ексихибиционизма си, пази фотографската ми чанта. След това си говорим за радостта и лекотата, с която е възможно да се живее без драми и напрежение. Минава известно време и шезлонгът му се скъта в елегантната пирога и мъжът се упъти към отсрещния бряг.  Във Франция често правят скандал когато снимате, дори облечен човек.

За любителите на фотография с интерес към Сидни – галерия 87 в сайта.

Четири милона жители в един от най-красивите по разположение, архитектура и социална организация град в света. Фестивалът на Сидни се подготвя без стрес и напрежение. Музикални инсталации се правят във всички големи паркове и площади с разнообразна програма за всички вкусове. Вечерите с концерти на открито са без екцесии и напивания. Не виждате човек с цигара. Стотиците хиляди жители на града от всички възрасти празнуват спокойно, без да афишират излишни емоции, естествено се забавляват на чист въздух. Минава полунощ, улиците са празни, чисти, красиво осветени. Здрав живот в здрави тела, навсякъде богати магазини и ресторанти, понякога препълнени, но не шумни и задушни.

В същия момент във Франция  говорят с драматичен тон за невероятни наводнения в Северна Австралия, докато тук без особена тревога и драматични коментари местните правят каквото е необходимо. Проблемите не нарушават всекидневния крос с  усмивка по лицата на хората.

Задавам си вечния, най-естествен въпрос къде, защо и как човек е по-щастлив? Хората тук плуват, сърфират, тичат след и преди работа, рационално използват Природата и се усмихват без дори да ви виждат.

Океанът, прекрасните, просторни плажове, красивите заливи, паркове и градини изтриват стреса от големия град. Хората се поглеждат с усмивка, но лекотата на живота изглежда прави отношенията формални. След всяко “сори” отговорът е автоматичен – “но проблем”.  “Сори” се казва за щяло и нещяло по същия начин. Слънцето, плажовете са гостоприемни, няма просяци и гладни, няма неизхвърлени боклуци, дупки или задръстване по улиците.

Да, но на високи места по дължината на многобройните, красиви фиорди пред океана са поставени камери за следене на самоубийци. Тук също, подобно на скандинавските страни, броят на самоубийства расте пропорционално на социалните осигуровки и на честото повтаряне „но проблем“.

В този град с прекрасна архитектура и чудесна Природа, след известно време между възпитаните, излъчващи „безпроблемност“ хора, започнах да усещам празнота. Как да не ви е яд да срещнете красива жена (или мъж по вкуса жените) с усещането, че освен външния вид, няма какво друго да ви впечатли. Дали липсата на напрежение и  противоречия, на които сме свикнали да ни тормозят в Европа, ни принуждават да си задаваме повече въпроси. Как да простим дразнещата празнота и непукизъм в такава атмосфера, мечтана от всеки. Същевременно при възникване на проблем, тези хора стават веднага много по-ефикасни и човечни. Във Европа, в желанието да разнищим и разберем всичко, задушени в сложни алгоритми и системи, ставаме все по-тромави и егоисти. Но и това не е  така, егоизъм има навсякъде по света. Изглежда хората го изразяват по различен начин според начина на живот и обстановката. От своя страна ме дразни удобния безгрижен живот, който водят  тези хора, без това да промени нещо от всеобщите човешки проблеми.

И още един факт: за разлика от този красив, хипер цивилизован свят в някой оазис в Сахара или в отрудено непалско село самоубийството е немислимо.

Това са част от личните ми впечатления за този динамичен, чаровен, сравнително нов, уж изолиран, но съвсем не откъснат от другите континти свят от където на човек не му се тръгва. Но за колко време?

За любителите на фотография с интерес към Сидни – галерия 87 в сайта.

Не бокс, а първи ден след Коледа, когато на всеки дом в кутия (box) хората слагат коледедни подаръци за близките си.

На този ден във Ваимате, недалеч от Жералдин, градчето, което обитавам в Нова Зеландия, всяка година се организират състезания “Родео”, свързани с опитомяване на коне и езда на диви бикове. Тази година участват ездачи от Щатите, които представляват сериозна конкуренция. За здравите новозеландски фермери тази игра е едва ли не ежедневна.

За любителите на фотография има продължение в галерия 90 на сайта.