/ Милчо Левиев, НДК, София /

Музиката е отдаване без притежание, поява, която чезне едновременно с жеста на реализацията. Вибрация, която добива израз според усещането на слушателя.

Музиката и любовта се живеят без планиране и осмисляне, без думи. В тях няма рационалност. Който коментира, ни ги прави истински. Изживяваме момент, който не ни принадлежи. Изразът се съдържа в ефимерен звук, който изчезва едновременно с вибрацията, която го поражда, превръща се в усещане, различно за всеки. Звукът ни докосва и оставя място за следващия, подобно на движението в балета.

                                                                                        / Национален балет, София /

Първите изкуства са свързани със звук, ритъм и танц поради техния нематериален, ефимерен характер. Движението на телата в ритъм и форми в пространството е отдаване без материална следа.

Дъхът, който ни дава живот е неуловим и не подлежи на притежание. Притежанието ни отделя от потока на живота.

Намерили опора в грубата материя, много от нас решават че живеят. За съжаление това става в неразбрани мигове, изпълващи живота с динамиката на промените и интензивността на усещането, което пораждат.

                                                                  /Галерия в Сохо, Ню Йорк/

Успялата фотография съчетава мига с усещането на фотографа, който превръща бягащия момент в материя. Художникът материализира върху платното това, което композиторът излива в тонове, а скулпторът в комплексна материя.

                                                                     / Шенг Ду, Китай /

Смъртта е реална единствено като процес в живота. „О Боже, мога ли да бъда жив, когато умирам?“ възкликва Виникот.

Според Маймонид смъртта е лишаване от форма и връщане към Источника. За квантовата физика материя е енергия, променяща своето състояние и форма.

Животът и смъртта са вписани едно в друго.

                                                                            / Марамюр, Румъния/

Ето цитати от “Божествения живот” на Шри Оробиндо:

….Смъртта е опровержение, което Цялото противопоставя на фалшивото ограничаване на егото в индивидуалната си форма.

…Животът не е изцяло победен от Материята. Той прави компромис и ползва смъртта като продължение на живота.

…Животът, организиран в тяло,  трябва да премине през процеса на смъртта, за да бъде преорганизиран и подновен.

… Смъртта е въпрос, който Природата непрекъснато задава на живота, за да ни напомни, че все още не сме намерили себе си. Без прехода в смъртта съществото би останало завинаги в несъвършената форма на живота. Следвано от смъртта, в него се събужда идеята за търсене на средства и възможности за съвършен живот.

… Еволюцията на душата се осъществява в невидим процес, чийто механизъм се реализира с прераждане на сила и съзнание във възходящи степени.

… Един кратък човешки живот е очевидно недостатъчен за целите на еволюцията.

…Превърнах се в това, което бях преди прдставата за време.

                                                                   / гробище в Истанбул /

Да знаем за какво даваме живота си и доволни от преживяното, да го напуснем с благодарност, се нарича успял живот – привилегия, която ни отделя от минералния, растителния и животинския свят, участващи както нас в кръговрата на Природата.

                                                                                    / Косово /

„Двадесет и първия век ще бъде духовен или няма да го има“ – казал френския министър на културата Малро. Имаме възможност да станем хора или да се самоунищожим.

                     / Сидни, Австралия /

Да си влюбен е състояне, а да обичаш е действие.

                                                     / Биг Сур, Калифорния /

Дърветата са поеми, които земята рисува по небето. Кахил Гибран

(На Българска земя в четвъртък на 19 февруари в 16 до 18 часа в Нов Български Университет (ул.Монтевидео, 12) ще проведа семинар за фотография. Любителите на фотография, които харесват и следят блоговете ми, са също добре дошли.)