/Rajastan, India/

Детските очи понякога са отворени прозорци към неизмерими човешки величини.

                                                    /Gujarat, India/

Думите се превръщат в метафори, често ненужни.

                                                    /Gujarat, India/

Минава време, погледът се воалира от възпитания, култури и наложени величини, които променят израза.

Жералдин, Нова Зеландия

Едва в есента на годините там, където истинското отвътре не се е задушило, става възможно да надникнем отново в дълбокия, широко отворен поглед на душата, поела към меандрите на вечното.

Тези фотографии са подарък от небето и сравнително лесни. Трудно става, когато трябва да извадим душичката от там, където едва мъждука.

                                                                / Рим /

Светът е реален, но не истински…

В Япония хората се любят, както навсякъде, но тези, които се обичат не казват “обичам те”, а “има любов”. Все едно казваме “има сняг” или “времето е чудесно.” Японците не казват: “липсваш ми”, а “без присъствието ти има тъга”. Те изразяват по безличен начин нещо универсално. Тъгата е всуе, любовта също, но без да е необходимо да показваме чувствата си.

                                                      /между Ханой и Токио/

В тази страна не се афишира очевидното, а по-скоро скритото, мотора на видимото. Едно скромно, незначимо на външен вид кимоно, може да има за подплата коприна с редки качества.

Близки, сродни и така различни! С един и същ корен, евреи и мюсюлмани неизлечимо се разделят още от времето на Абрам с първородния му син Исак и по-късно Исмаел.

Готов да жертва най-скъпото в живота си – Исак – Абрам (поради това преименован от Бога, Авраам) става баща на монотеизма.

Синът на Исак, Яков, води борба с ангел, показва неоспорими качества и приема името Израел. Исмаел от своя страна ще стане човекът, който се подчинява на Аллах – бог за тези, обърнати към Него в религията ислям. (в превод – подчинение). Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага задължителните принципи, за да намери обещания мир, начин да осмисли трудностите в живота. Невярващите са обречени.

                                                                             /Кашмир, Индия/

За евреите  свещената книга Тора означава “ориентиране”. Религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстове. В библейските писания Яков се бори със и против Ел (Бога). Той дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира думите, които е получил. Основната човешка проява за него е да изучава, да премисля, да опитва да разбере, но не и да се подчинява и да приема безотказно. Ел е в духа на Яков, готов да пребори трудностите, за да отваря себе си и да еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене с въпроси, асимптоти към истини в един непрекъснато, променящ се, мутиращ  свят. За евреите Ел се нуждае от хората, за да променя и той себе си едновременно със света. (Квантовите физици вероятно разбират това най-добре.)

                                                                            /Йерусалим, Израел/

В размирните времена в началото на новата ера евреинът монотеист Христос иска да подобри състоянието на евреите. В очите на някои от съмишлениците си той е дълго очаквания месия. В напрегнатия, объркан по това време еврейски свят, той прилага библейските писания в ясна, лесна за възприемане форма и последователите му, в желанието им да съберат привърженици за еврейското учение, представят Христос като божествено въплъщение в човешка форма. Той се превръща в централна фигура в заформящото се  християнско течение с идея хората да се  обединят  в една обща религия. Шест века по-късно мюсюлманите имитират същия амбициозен опит.

Първородителите на монотеизма, евреите, стават жертва на двете нови религии. Всъщност идеята на евреите е наследена от персите по времето на Хамураби (одата за Гилгамеш). За тях Бог е недостижим, непознаваем и не може да бъде затворен в метафизична, още по-малко човешка форма и християнството е форма на идолопоклоничесто. За евреите месията не се представя  задължително в човешка форма. Това би била епоха, в която хората ще могат да се приемат и обичат.

                                                               / Марамюр, Румъния/

Знаем, светът е един и неделим. Всеки от нас, отворен да живее с емпатия към хората и с респект към земята, на която е гостенин, може да бъде месия – важна за 21-ия век истина, която ще осъзнаем или ще се самоунищожим.

Не пиша нещо ново, само няколко идеи към фотографският си проект  за религиите в света.