Няма дума равна на себе си. Всеки път, когато я повтаряме, тя добива различен смисъл, защото този, който я произнася, самия той всеки път е различен. – А. Ходоровски

                                          /Ламаюру, Ладак, Индия/

Всичко принадлежи на Цялото. Затова думите не могат да си противоречат. Всяко противоречие е привидно. – А. Ходоровски

Думата винаги представя нещо, води, фиксира в Свят, поливалентен и в непрекъсната промяна. Но ако думата не е Света, тя е част от него. Без думи, Светът, въображаем, изрязан от Цялото, би се разпаднал (в съзнанието ни). Тъй като думата е приблизително интерпретиране на Цялото, индивидуалното съществуване е илюзия. – А. Ходоровски

                                                    /Анна Ивановска/

Думата не може да изрази всичко, тя оперира в контекст от тишини. Тишините на една дума са по-значими от нейния израз. Светът, много повече от това, което се реализира, е също това, което не се реализира. – А. Ходоровски

Думите имат многобройни значения, водещи от частното към общото, от очевидното към необичайното. Добре е да приемаме всяка дума като конгломерат от значения. Тези значения добиват по-голяма или малка значимост според културната система на говорещия. – А. Ходоровски

Светът е субективна визия, формирана от възможности, които избираме между безкрайно много други. Другите възможности са също субективни. Световете, които ни се представят са оцветени винаги от нашата субективност. Можем да строим до безкрай различни форми на Светове, но те винаги са единствено наши, дори не тези на друг. Все едно притежаваме аквариум с риби. Можем да избираме, която риба искаме, но не и да бъркаме за рибата в друг аквариум. Имаме свобода да избираме единствено в определен наложен контекст. – Ал. Ходоровски

                                                           /Анна Ивановска/

Проблемите нямат едно разрешение, а безкрайно много разрешения. Думата няма едно значение, а безброй значения. Символът няма една интерпретация, а безкрайно много интерпретации. Въпросът няма един отговор, а безброй отговори. Обектът не може да бъде наблюдаван от един ъгъл, а от безброй ъгли. Не би трябвало да търсим единствено въображаемо разрешение, единствено интерпретиране, единствен отговор, една гледна точка. Добре е да избираме между многобройни разрешения, интерпретации, гледни точки, това, което е най-полезно за дадено място в даден момент. – Ал. Ходоровски

Реален свят не съществува. За да мислим, необходимо е да установим въображаем свят, който наричаме Език. – Ал.Ходоровски

                                                          /Анна Ивановска/

Единствено Цялото Е. Светът е ограничена представа на част от Цялото посредством езика. Всека концепция (идея) ни препраща към тоталността на езика. Тоталността на езика са всички езици, мъртви, съществуващи или зараждащи се. Всеки език, бидейки само представяне на Цялото, създава действия и реакции, които му отговарят, отбелязват границите му. Този, който говори само един език е отделен от Цялото и живее в най-ограничения от Световете. С научаване на втори език започва приближаване към Цялото. Въпреки всичко, за да разберем една идея би трябвало да познаваме тоталността на езика, което включва безкрайно познание във вечното съзнание. Това е невъзможно, защото езиците от непознатото минало, както тези от далечното бъдеще, влияят върху съдържанието на идеята. – Ал. Ходоровски

                         /мантри на санскритски от епохата на Миларепа, долината Тцум, Непал/

Вечният живот се таи в дъното на дълбокия кладенец на момента.

Тези, които крещят и милват без да се докоснат до кожата, не са наши учители.

Само преобразуваното съзнание може да открие първото единство.

Бягството от всички затвори не е друго, а слизане по спирала. – Ал. Ходоровски

Всеки закон, идея или концепция, като ограничен израз на непознаваемото Цяло, валиден единствено за индивида или обществото, което го произнася в настоящия момент, а по-късно в бъдещето, се превръща в несериозен. Човешката мисъл, фрагментирана и представена като “сериозна”, всъщност е комична. Мъдростта се състои в откривне на комичното в мисъл, която като въображаема част,  е винаги осъдена на грешка. Осмиването, смехът разкрива границите й и приближава мисълтта до тоталното. Комично е това, което като част, се приема за Цяло. – Алехандро Ходоровски

                                                               /Анна Ивановска/

Индивидът не може да познава Цялото. Той може да познае само част от Цялото. Но тази част е само приближаване, защото, за да я познае, има необходимост да я свърже с Цялото. Приближавайки се към цялото, не е възможно това да стане по прецизен начин. Частта можем да приближим само към едно въображаемо Цяло, наречено “Свят”. – Ал. Ходоровски