Ташкурган

ТАШКУРГАН

 

 

Ташкурган е бивш оазис, централно място за керваните от миналото по един от многобройните пътища на коприната. Градът се намира в покрайнините на провинцията Ксингианг в Китай между Афганистан, Киргистан, Пакистан, на юг не далеч от Индия. Заобиколен от планините-великани – Памир, Хиндукуш, Каракорум и Хималая, в миналото това място е било център на азиатските истории и култури.


 

Тръгнал съм с намерение да посетя базовите лагери на К2, Гашербрум и Брод Пик откъм китайската част на Каракорум. Тук се отклонявам, за да снимам останките от едно богато минало.  Синът на директора в агенцията, която организира тази малка експедиция  е влюбен в българка от София. Светът за мен се оказа голям и малък едновременно, защото това ми помогна да получа трудното разрешение за граничните зони, особено в район, почти недостъпен за момента.

Китайците са сложили желязна ръка върху тази стратегически важна гранична област, има безброй пропускателни филтри с въоръжени военни групировки. Причината е в недоволството на местните таджици със силно чуство за националност и диктаторските реакции на китайците.

 

Единствения възможен език по тези места са жестовете.

В периода 1959-79 китайците са присвоили тази важна област (подобно на Тибет в съседство), свързана с Пакистани хайуей дълъг 130окм. между Ислямабад и Кашгар. Строенето на този невероятен път, изсечен сред най-могъщата природа на планетата е отнел живота на 1200 души, почти по човек на километър.

 

 

Този гроб с прекрасната гледка  и развалини наоколо, показва мястото, споменато от Птоломей, където са спирали керваните от Персия. Това е била крайна точка за търговците за обмяна на стоките. Марко Поло пише как на китайците от тази епоха са липсвали изразни средства – особена срамежливост, поради която персите вечер оставяли стоката си до каменната кула. На сутринта на същото място те намирали количеството коприна, което, ако отговаряло по стойност на стоката им, взимали, ако не, те се прибирали обратно това, с каквото са дошли. Следващата вечер китайците на свой ред идвали да завършат сделката и да приберат чуждата или обратно своята стока.

Виждате гробове на суфи и останки от култа на Парсите с култ към Зороастър. Нарочно занемарени от китайците, тези места са тачени само от местните уигури. Само на няколко километра от Афганистан, жените в тази щастлива долина не са воалирани. Разменяме си усмивки. “Ние тачим огъня и светлината” се похвали под сурдинка един мъж, с който  пих чай и като гостенин в града не ме остави да платя. В Ташкурган не срещнах чужденци. За по-дълъг престой  беше необходимо допълнително разрешително, което ми попречи  да снимам в околностите на това особено място, останало автентично, каквито са повечето гранични зони. Богати, лъскаво облечени китайци  се случва да пътуват до тук, за да си направят няколко селфита със старините, без понятие от религия и история. За тях това е просто „Големият Китай“.

 

Стратегически мястото е запазило важност, но величието е безвъзвратно загубено в историята. Ориенталският манталитет на уигурите (каквито сме и ние, българите, техни братовчеди) им помага да се веселят, да влагат табиет в ежедневието си и все още да не се смесват с китайците, техните похитители, за да запазят физиономиите си. Това  им коства бедност, насилия, с близо един милион от тях в концентрационни лагери, недалеч в съседния Тибет.

 

Девойките не са воалирани, пазят се от силния, студен вятър. По пътя се намираме на височината на връх Мусала.

Вакхан Коридор, мястото, през което е минал Марко Поло, когато напуска Китай по пътя за Самарканд и Бохара, също не е далеч. Вакхите, повечето със светли очи, са гостоприемни, имат благ характер и нищо общо с екстремистите мюсюлмани . Една чудесна дестинация за пътуване в един още автентичен свят, за който ще поставя специален блог.

Девойката с гръб на фотографията е мелез между киргиз и вакх, каквито има по пътя в района на Мустаг Ата. Тук под бутуша и тормоза на китайците, също живеят прекрасни хора.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Гашербрум

Когато  в средата на октомври се намирате в масива на Каракорум на около 5000 метра и се готвите да заспите пред палатката с няколко осемхилядника, осветени от кристално ясната луна, а на сутринта не усещате аромата на есенните  треви наоколо, защото са побеляли от неусетно преминалия през нощта снежоносещ облак, радвате се като дете открило колко прекрасен е живота. Сменяте си маратонките с планнски обувки и хуквате да снимате, за да изпреварите слънцето, което след няколко часа ще ви отнеме фееричната бяла премяна на планината.

                                                                  / Гашербрум в облака от дясно /

Адаптирани към обстановката, формите на околните седем-осем хилядници, забили мощните си форми в небето, започват да ви изглеждат естествено.

Това е погледа от палатката ми, разположена в измисления от камиларите базов лагер на Гашербрум. Реално такъв не съществува,  осемхилядникът не е покоряван откъм Китайска страна.

                                                        / началото на ледника на Гашербрум /

Няколко часа по-късно белият свят се стопява така бързо, както се появи в тази странна сутрин. Сън, който ще ме съпровожда, можду много други.

Целият живот, не е ли поредица от добри и лоши сънища…

www.pastoukhov.com – Галерия 12 (сайтът е във влаш и скоро ще бъде преобразуван)

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. В миналото е бил най-глоемия оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, . Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, сега чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите, с език близък до турския, знаят за България, за тях Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел… отварят врати и ни сближават, нещо трудно за западните туристи, пазещи дистанция.

От  години се каня да посетя това място с реномето за най-голям  ориенталски пазар. За съжаление атмосферата отпреди няколко десетилетия атмосферата до голяма степен се е загубила. Днес туристи консумират остатъка от едновремещната екзотика, какво става между китайци и уигури, остава скрито за обикновенното човешко любопитство.

Каракорум е най-смогъщият сред  планинските масиви на планетата. В 500 километра, разположени между Индия, Пакистан и Китай тук са събрани няколко стотин многохилядници. Преди няколко години тази могъща природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик, заедно със седемхилядниците наоколо представляват естествена граница между  Индия, Китай и Пакистан. Граничните зони са винаги трудно достъпни и най-интересни.

Ленин и Сталин преди години считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се строи светло бъдеще за всички! Политиката тук, в областта Ксингжианг е същата. Населението от уигури е подтискано и жестоко  доминирано,  (над един милион в трудови лагери) хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол под звука на сирени и циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни и филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез. Инсталирани са бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните стени отдавна са завзети и строго пазени от китайците.

В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии както нашите квартални отговорници от времето на строителите на комунизма, ползващи познатия почин самият народ да следи ближните си. Всичко това ме върна 40 години назад и със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен много по-техничен и брутален вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците циркулират полицейски коли, свирят сирени. Намирам се недалеч от границата, разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но това не помага много, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо с няколко местните киргизи с техните стада. Мустаг Ата заоблена форма е приет за скиорски, стара мечта  „да го спуснем“ с приятел от София.

По пътя срещам няколко скъпи коли с богати китайци, които безпроблемно циркулират, за да си направят селфита пред езерото Каракол. Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото около отражението на седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по  пътища, удобни за маневри и  строеж на нови градове, най-после стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после срещам камиларите, с които ще направим експедицията.

Изправен пред  съвършенната архитектура,  подарък от Природата, лещите на обектива ми заместват думите и  отразят това, което не зная да рисувам, нито мога да изсвиря, изпея или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

В невъзможност  да отида сам навсякъде, където ме тегли страстта към планината, фантазирам и си представям връзката между ледника на Гашербрум и този в дясно на К2, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че е правено от словенци преди десетина години. Вместо това с камилите  заобикаляме с многократно пресичане на реката Чазам и  влезем поотделно по двете долини.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум – Вакхан Коридор

Paris-2                         /Пасу – разклонение към Чипурсан, Бабагунди и към Хиршад пас за Вакхан Коридор/

Вакхан Коридор, дълъг 200 километра, е създаден от англичаните и руснаците след Втората световна война. Това е долина между Пакистан и Афганистан, стигаща до тройната граница на тези страни с Китай при паса Тагерман Чу.

Paris-4                                                    /Вакхан коридор, Афганистан с поглед от Хиршад пас/

На това място се събират трите планини-великани Каракорум, Тиан Шан и Памир. Това е най-кратъкия път на коприната, през който са минавали  кервани от Китай към Киргизия. От там е минал и Марко Поло.

Paris-5                                           /поглед към Вакхан коридор, Афганистан откъм Хиршад пас/

В Пакистан недалеч от Хиршад пас на път към Коридора и Таджикистан имах късмета да срещна номади киргизи.

Hirsad Pas

Среща незабравима.

Каракорум

Районът е твърде беден, отдалечен от всичко, поради това без интерес за талибаните.  (В Афганистан, в тази изстрадала, фантастична страна,  туризмът не е желателен, въпреки че http://www.untamedborders.com/ организира вече трети международен маратон и ски през зимата за някои по-луди пътешественици. )

Kirgiz

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост срещу добре отгледан добитък от овчарите Вакхи, жители на Коридора.  Пасищата  около огромното езеро Чакмактин са най добрите в района.

Chipursan

Местните жители нямат и не ползват пари. Вероятно това е последното място, вероятно не за дълго, където чистия безпаричен обмен все още е възможен.

Киргиз2                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

Vakhi woman                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии ще намерите в сайта www.ivan.pastoukhov.com в 23-та галерия.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

РАЗБОЙНИЦИТЕ – БЛАГОРОДНИЦИ

01 Kam

Да разбирате света, означава да го променяте, а заедно с това и себе си. В края на живота си разбирате, че го напускате  разбрали много малко. Да пътувате в Китай, където хората са претендирали, претендират и днес  да строят  “Империята в Центъра” е съвсем не ежедневна авантюра.  Китайският прагматизъм от пет хиляди години, свързан със земята и елементите в природата, не се променил. Това не пречи на френетичното строене в страната и на експанзията им в целия свет с целта “да изместим американците и да покажем, че продължаваме да бъдем това, което сме били винаги в историята.“ “Напредваме, дори да се налага половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин – Мао.

Китаецът в общия смисъл няма чуство за индивидуалност, народът е жертва на поставените идеи.

04 Kam 3

Гардзе, на 3400 метра, е между многобройните нови, стандартно построени градове по пътя към Ласа. Обитаван е китайци смесени с  тибетско население  кам-па от провинцията Кам.

03 Kam-5

Ушу е следващия модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямото земетресение през 2008-ма година. В дневника си отбелязвам: “ Всичко е ново и лъскаво, стандартно и плоско, без нищо естествено, освен местните Кампа, които зяпат разсеяно и се шлаят между тук-таме богати туристи-китайци. От канала на банята в стаята ми излиза голяма хлебарка, докато китаец от един час опитва да оправи разваления душ, за да мога най-после да се окъпя…“

03 Kam

По тези места съм тръгнал да снимам останалите автентични Кам-па, жители на бившите тибетски провинции – Кам и Амдо, сега част от Сишуан и Кингхай в западен Китай. След това ще сляза към етническите групи в Юнан, близо до границата с Виетнам.

04 Kam-2

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на тези Кам-па. Те са били и вероятно продължават да бъдат между най-добрите ездачи в света. През 1911 година, епоха, когато жените в Европа са били възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете си, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с цел да има духовни преживявания. Александра се връща от Тибет 13 години по-късно  с огромен писмен и фотографски материал.

05 Kam-7

Близо сто годишна, тя продължила носталгично да прелиства албумите си от Кам, страната на „разбойниците–благородници“.

06 Kam

По време на китайската инвазия за кратко време Кам-па са успявали  да удържат армиите на Мао и да създадат сериозни проблеми на правителството. Появявали са се на неподозирани места и светкавично изчезвали. Те по своя инициатива отвлекли от Потала Далай ламата, за да го занесат на сигурно място в Дарам Сала в Индия. Идвало им в повече да наблюдават политика му на примирие с китайците, включително това да пише стихове за Мао.

07 Kam-13

Преди петнайсет години, повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, тръгнали  по следите на Александра Дейвид Нийл,  реших да посетя тези места с подобна идея. По пътищата към провинцията Кам имаше сериозни свличания, пътуването с автобус или камион беше неимоверно трудно, а разрешения за посещаване на Тибет бяха невъзможни. Местните хора по селата  се страхуваха да говорят и дори да ви погледнат в очите.

08 Kam-15

Този страхът и студенината в отношенията продължават до днес. Кам-па не са същите горди мъже с орлови погледи. Във фотографиите се усеща само повей от едно богато минало.

Китайският народ, възпитан на подчинение, средният китаец живее с амбицията да се нахрани добре, с надежда да спечели пари, за да построи дом и по-късно да пътува. Конфуций е реабилитиран с политическа цел, Буда също е превърнат в политическа фигура.

09 Kam-17

 

11 Kam-18

 

10 Kam-16

Кам и Амдо са стратегическа зона и модерна дестинация за новите, богати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища, строени за военни цели. Честите свличания, прахта и калта, правят авантюрата по-интересна. На мястото на бомбардираните по-рано манастири има построени нови лъскави постройки населени с млади „прогресивни“ будисти.  Китайци със скъпи фотоапарти в ръцете, посещават прилежно организирани фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, места на бивши традиционни празници на жителите от Кам и Амдо, сега  официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и богатите посетители китайци. Излизането на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата е превърнато мода. В едно задръстване по пътя  се запознавам с богат китаец, собственик на  джип Хамер. Впечатлен от фотоапаратите ми, той  предлага да му правя компания до Ласа. „Нямам разрешение“ – отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ – беше отговора.

Средно съсловие в Китай почти няма. Има хора с проблеми, други без, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

11 Kam-20

 

13 Kam - copie

 

14 Kam-16 - copie

 

12 Kam-2

 

12 Kam-10 - copie 2

 

13 Kam-13

Будизмът, след дългата опустошителна забрана на Мао, днес процъфтява, превърнат в  полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири и масово избитите монаси вече са заменени с блестящи на слънцето златни Буди и видими от далеч строежи, населени от десетки хиляди млади монаси китайци, смесени с оцелелелялото население отпреди “модернизацията”.

Kam-9

 

15 Kam

 

16 Kam-4

Наред с разочарование, във фотографиите си намирам грабващи моменти. За тях бях тръгнал, те ме топлят и днес.

11 Kam-21

 

11 Kam-19

Във все по рядко срещаните юрти на номади има телевизор с пропагантни програми. Имах болезненото усещане за края на един безвъзвратно загиващ свят.

18 Kam

Едновременно с всичко това Китай е извор на вековна Източна мъдрост, обратна на детерминизма, с който е пропит Западния свят. Инг е в Янг, Янг е в Инг, в света няма нищо сто процентово.

18 Kam 2

 

Kam-4

Водачът Кунчок, с който споделям пътуването – на фотографията виждате майка му –  държи да бъде кам-па, не се приема за китаец и от няколко години опитва да вземе паспорт за излизане от страната. За целта му е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро в родния му град. Вероятността е малка. Желая му от все сърце желая успех. Той беше чудесен спътник и приятел!

19 Миния Конка

В далечината виждате свещенния връх Миния Конка 7556m, а на долната фотография – молитви, носени от вятъра…

22 Kam-2

На мястото на разрушените ценни старини, мащаба на новите строежи е неизмерим, несравним с Непал или Индия.

21 Kam-21

Ако темата за противоречив за нас Китай ви интересува, в блога от април 2009 година ще намерите други фотографии….

Kam-22

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: