В Япония тези, които се обичат не казват “обичам те”, а “има любов”. Все едно казваме “вали сняг” или “чудесно време”. Не се казва: “липсваш ми”, а “без присъствието ти има тъга”. Изразява се нещо безлично, което е универсално. Тъгата е всуе, както и любовта. Не заливаме никога другите с чувствата си.

                                                      /между Ханой и Токио/

В Япония е по-важно да не афишираме очевидното, а по-скоро скритото, мотор на видимото. Едно скромно, незначимо на външен вид кимоно може да има за подплата коприна с рядки качества.