Ташкурган

ТАШКУРГАН

 

 

Ташкурган е бивш оазис и централно място за керваните от миналото на един от многобройните пътища на коприната. Градът се намира в покрайнините на провинцията Ксингианг в Китай между Афганистан, Киргистан, Пакистан и на юг близо до Индия. Заобиколен от планини-великани – Памир, Хиндукуш, Каракорум и Хималая, в миналото е бил център на азиатски истории и култури.


 

Тръгнал съм да посетя базовите лагери на К2, Гашербрум и Брод Пик откъм китайската част на Каракорум, а тук се отклонявам, за да снимам каквото е останало от богатото минало.  В агенцията, която организира тази малка експедиция, синът на директора се оказа влюбен в българка от София – светът е голям и малък едновременно. Това помогна да получа разрешение за граничните зони, особено този район, недостъпен за момента.

Китайците са сложили желязна ръка върху тази стратегически важна гранична област, с безброй пропускателни филтри и въоръжени военни групировки. Причина за това най-вече e страхът на китайците от недоволството на местните таджици със силно чуство за националност.

 

Единствения възможен език по тези места са жестовете:

В периода 1959-79 китайците са присвоили тази важна област (подобно на Тибет, който е в съседство), която прави връзка с Пакистани хайуей – 130окм. между Ислямабад и Кашгар. Строенето на този невероятен път, изсечен сред най-могъщата природа на планетата, отнел живота на 1200 души, почти по човек на километър.

 

 

Този гроб с прекрасната гледка отзад и развалините наоколо, показва мястото, споменато от Птоломей, където са спирали керваните от Персия. Това е била крайна точка за търговците за обмяна на стоките. Марко Поло пише как на китайците от тази епоха са липсвали изразни средства, особена срамежливост, поради която персите вечер оставяли стоката си до каменната кула. На сутринта на същото място намирали количеството коприна, което, ако отговаряло по стойност на стоката им, го взимали, ако не, се прибирали обратно това, с което са дошли. Следващата вечер китайците на свой ред идвали да завършат сделката и да приберат чуждата или обратно своята стока.

Виждате гробове на суфи и останки от култа на Парсите с култ към Зороастър. Нарочно занемарени от китайците, те са тачени от местните уигури. Дори на няколко километра от Афганистан, жените в тази щастлива долина не са воалирани. Разменяме си усмивки. “Ние тачим огъня и светлината” се похвали под сурдинка един мъж, с който  пих чай и след това като гостенин в града не ме остави да платя.  През двата дни в Ташкурган не срещнах чужденци. За по-дълъг престой  беше необходимо допълнително разрешително, за съжаление не можах  да снимам околностите на това място, останало автентично, както повечето гранични зони, непокварени от  туристи. Някои богати, лъскаво облечени китайци  пътуват до тук без проблеми, за да си направят селфита със старините наоколо, без да имат понятие от религия и история – за тях това е „Големият Китай“.

 

Стратегически мястото е запазило важност, но величието му е безвъзвратно загубено назад в историята. Ориенталският манталитет на уигурите (каквито сме и  българите, техни братовчеди) им помага да се веселят, да вложат табиет в ежедневието, успяват все още да не се смесват с китайците, техни похитители и да си запазят физиономиите. Това днес им коства бедност, насилия и близо един милион от тях в концентрационни лагери в съседния Тибет.

 

Девойките на фотографията не са воалирани, а се пазят от силния, студен вятър ( намираме се на височината на връх Мусала )

Вакхан Коридор, мястото, през което е минал Марко Поло, когато напуснал Китай по пътя за Самарканд и Бохара, не е далеч. Вакхите със светли очи, гостоприемни, с благ характер, са далеч от екстремистите мюсюлмани . Чудесна дестинация за пътуване в един все още автентичен свят.

Девойката с гръб на фотографията е мелез между киргиз и вакх, каквито се намират по пътя в района на Мустаг Ата. На това място под бутуша и тормоза на китайците, живеят прекрасни хора.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*