Когато разбирате нещо, вие го променяте заедно със себе си. Към края на живота си разбирате, че ще го напуснете  разбрали твърде малко.

Китайците  са живяли винаги и живеят с идеята, че обитават  “Империята в Центъра”.  Китайският прагматизъм от пет хиляди години е свързан със земята и елементите в природата. Това не пречи, освен на френетичното строене в страната, на експанзията им в света с желанието да изместят Америка и да покажат, че продължават да са това, което са били в историята. “Напредваме, дори да се наложи половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин – Мао.

Китаецът в общия смисъл няма чуство за индивидуалност, народът е винаги жертва на поставените идеи.

Гардзе, на 3400 метра, е между многобройните нови, стандартно построени градове по пътя към Ласа. Населен е с все повече китайци, смесени с  тибетското население кам-па от провинцията Кам.

Ушу е следващия модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямото земетресение през 2008-ма година. В дневника си отбелязвам: “ Всичко е ново, лъскаво, стандартно и плоско, без нищо естествено, освен местните Кампа, които зяпат разсеяно и се шлаят между появилите си тук-там богати туристи-китайци. От канала на банята в стаята ми излиза голяма хлебарка, а китаец от един час опитва да оправи разваления душ, за да мога най-после да се окъпя…“

Целта ми е  да снимам останалите автентични Кам-па, жители на бившите тибетски провинции – Кам и Амдо, сега част от Сишуан и Кингхай в западния Китай. След това ще сляза към някои етнически групи в Юнан  до границата с Виетнам.

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на тези Кам-па, вероятно между най-добрите ездачи в света. През 1911 година, епоха, в която в Европа жените са били възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете си, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с желание да има духовни преживявания, но се връща от Тибет 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

Близо сто годишна, тя продължила да прелиства с носталгия албумите си от Кам, страната на „разбойниците–благородници“.

По време на китайската инвазия за кратко време Кам-па успяват  да удържат армиите на Мао и създават сериозни проблеми на правителството. Появявали се неочаквано, избивали китайци и светкавично изчезвали. По своя инициатива те отвлекли Далай ламата от Потала, за да го занесат на сигурно място в Дарам Сала в Индия. Идвало им в повече да наблюдават политика му на примирие с китайците, включително това да пише стихове за Мао.

Реших да посетя тези места повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, проследили пътя на Александра Дейвид Нийл. По пътя към провинцията Кам имаше сериозни свличания, пътуването с автобус или камион беше неимоверно трудно. Местните хора по селата  се страхуваха да говорят иле да ви погледнат в очите. Разрешенията за посещаване на Тибет бяха невъзможни.

Този страх и студенина в отношенията продължават до днес. Кам-па не са същите горди мъже с орлови погледи. Във фотографиите се усеща само повей от богатото минало.

Китайският народ е възпитан на подчинени. Средният китаец живее с амбицията да се нахрани добре и надеждата да спечели пари, за да построи дом и по-късно да пътува. Конфуций е реабилитиран с политическа цел, а Буда е превърнат в политическа фигура.

Кам и Амдо са стратегическа зона и модерна дестинация за новите, богати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища, строени за военни цели. Честите свличания, прахта и калта, правят пътуването  напрегнато и интересно. На мястото на бомбардираните преди години манастири има нови лъскави постройки, населени с млади „прогресивни“ будисти.  Китайци със скъпи фотоапарти, посещават прилежно организирани те местни фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, където е имало традиционни празници на жителите от Кам и Амдо, сега официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и богатите посетители китайци. Излизането на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата се е превърнало в мода. В едно задръстване по пътя  се запознавам с богат китаец, собственик на  джип Хамер. Впечатлен от фотоапаратите ми, той  предлага да му направя компания до Ласа. „Нямам разрешение“ – отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ – беше отговора.

Средно съсловие в Китай почти не съществува. Има хора с проблеми, други без, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

След дългата опустошителна забрана на Мао, днес будизмът процъфтява, превърнат в  полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири и масово избитите монаси са заменени с блестящи златни Буди и видими от далеч строежи, населени от десетки хиляди млади монаси китайци, смесени с оцелелелялото население отпреди “модернизацията”.

Наред с разочарование, фотографиите ми напомнят грабващи моменти, които ме топлят до днес.

Във все по рядко срещани юрти на номади понякога има телевизор най-вече с пропагантни програми. Имах болезнено усещане за края на един безвъзвратно загиващ свят.

Заедно с всичко друго Китай е извор на вековна Източна мъдрост, обратна на детерминизма, с който е пропит Западния свят. Инг е в Янг, Янг е в Инг, в света няма нищо сто процентово.

Водачът Кунчок, с който споделям пътуването – на фотографията виждате майка му –  държи да бъде кам-па и не се приема за китаец. От няколко години опитва да вземе паспорт за излизане от страната. За целта му е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро в родния му град. Вероятността е малка. Желая му от все сърце желая успех. Той беше чудесен спътник и приятел!

В далечината се вижда свещенния връх Миния Конка 7556m, а на долната фотография – молитви, носени от вятъра…

На мястото на разрушени ценни старини, мащабът на новите строежи е неизмерим и несравним с Непал и Индия.

В блога от април 2009 година ще намерите повече фотографии за тази област.