Намибия

Безлунна нощ. Тишина. Единствено провиквания на птици. Невидими, неизвестни, ехо, както в огромна катедрала. Мека светлина на няколко лампи скрива кристалните очертания на млечния път над главите, осветява мястото, където животните започват да идват, за да утолят жаждата си.

От дълбокия мрак в далечината с плавни движения се изписват очертания на растящи мистериозни фигури. Вечността добива форма. Отначало няколко, после повече огромни тела, с техните малки в краката, веят уши, пристъпят тържествено и потапят хоботи във водата.

Захласнат снимам с подръчното в ръцете си. Нямам време да потърся необходимия за случая фотоапарат. Дърво наблизо се превръща в статив – 1/6 от секундата – нищо, става – движенията на сенките са плавни. Очите на гигантите ме гледат сякаш с удобрение.

После вечността поглъща виденията обратно в мрака на нощта. Така е ставало в последните няколко стотин хиляди години.

Любителите на фотография, хвърлете око на 91 и 92 галерии в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*