Концептуално изкуство

Palais de Tokyo, бивш « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », днес е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година принадлежащ на държавата.

От ляво потъвате в чудесно подредени зали за Модерно изкуство от последните стотина години назад, където модерно  не означава Съвременно. Ако решите да си сверите часовника изразните средства на съвремието, влизате в дясната сграда. Целта на повечето артисти днес е да ви грабнат вниманието, с което да се нарекат артисти и по възможност да продадат скъпо.

консептуално изкуство-2

 

Консептуално изк

Девойката под клоните на дърветата е платена, за да участва в декора. Тя обикаля залите в музея, има сериозно изражение и залитаща походка. В случая такъв е консепта. На вас остава да го разгадаете или по-точно да ви накара да мислите.

консептуално изкуст

Залите са наредени с разнообразни концептуални форми родени от въображението на артистите с цел те да породят мисъл, концепт, усещане, често със съвсем банални идеи, за да привлекат хора, на които вероятно тези качества не са достатъчно събудени…

Споделям това, защото търся точно обратото. А то е неизчерпаемото в изкуството, акт на твореца извън времето, който слага граници, материализира заобикалящото ни безгранично без да ни отнема възможността да летим отвъд тези граници. Клоните на дърво, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде и дори ни идва в повече. Но вероятно именно на това иска да обърне внимание артиста.

Всъщност всяко време е характерно със своето изкуство и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Консептуалното изкуство е рожба на кризите, които живеем.

консепт изкуство

Но какво пилеене на пространство, време и средства!

консептуално изкуство

Фигурата на полегнатата дама внезапно ми припомни една стара приказка. (ако това може в случая да бъде заслугата на концептуалното изкуство в музея:

Великият визир пресича със секретаря си площада в Багдад, когато най-неочаквано вижда пред себе си Смъртта в одеждите на красива девойка с черна забрадка. Уплашен, той й обръща гръб като  се организира да напусне още по-бързо града, за да се прибере в Самарканд. Секретарят му без да се колебае застига девойката и я пита : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? В апогея на годините, за него е твърде рано да мисли за теб ! » Девойката с черна забрадка се усмихнала и с лека почуда отвърнала : « Изобщо нямах намерение да го плаша, просто останах очудена да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд. ».

Дали имах нужда от тази фигура, за да си припомня историята с везира, не мога да кажа. А има толкова по-интересни неща за виждане, които провокират безкрайно по-богати асоции.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*