Сега, на международния фестивал за кукери и маски в град Перник, страховити фигури мощно дрънкат, безкомпромисно прочистват терена от зли енергии. Сравнявам ги с други култури, географски отдалечени и напълно различни, където страшни маски и силни звуци също гонят „лошите сили“. Фотографиите са от Ладак в северна Индия и африканските племената Догон в Мали.

В Перник чувствам в себе си българина, таящ огъня на старата ни земя. Вибрирам не само с ритъма на кукерските звънари, но  пристъпвам без да знам дали снимам или влизам в екстаза на танцуващите…

На моменти се стряскам, вероятно от това, че живея дълги години в чужбина, с известна дистанция забелязвам две ясно изразени, силно контрастни състояния сред хората. Перничани, натрупани като гроздове зад оградите около площада с шествията, следят минаващите групи. В очите на хората сивота и безизразност, тук-там проблясва интерес. Чувства се болката на измъчен, от векове изстрадал народ. Тази болка съществува, все по-често я забелязваме и осъзнаваме навсякъде по света, но тук при нас тя лесно се превръща в мазохизъм, в безчувствие, понякога дори садизъм. При случай всичко тава неочаквано се обръща в неудържимо веселие. В ритъма на танците се събужда жажда за живот. Забравил себе си, българинът сякаш става добър, радостно полита до небето. Енергиите обръщат полюса си. Тази рядко срещана в Западна Европа автентична радост, когато е реална, изглежда ни дарява с прословута Балканска жизненост ( жилавост – за добро и зло), помага ни да преодоляваме изключително трудните моменти, през които е преминал и преминава народа ни.

Радостта е отрова за “злите духове”. Плашим ги с маски и гръмки звуци, но те се стопяват пред човешката радост. Така на моменти животът става толкова  прекрасен, колкото е бил и ужасен.

В 34-та галерия на сайта можете да се разходите между кукерите от фестивала.

След всички медийни истории в столицата, свързани с изложбата ми в Сибанк успявам да се приземя в околните села на празник с маски, подготовка за международния фолклорен фестивал в Перник.

До танци не стигам, но маскиран като фотограф  тропнам с ритъма на звънарите, прогонвам злите духове и снимам на чист терен.

Радостен факт е, че българската полиция знае не само да глобява (все едно за чия сметка), а при случай се весели чудесно. Студенко е, минус десет-петнайсет градуса, но хората вдигат градуса и духът роден български се извисява над всички кризи, минали и настоящи.