Народът има необходимост да се забавлява и подобни салони излагат стоки от всякакъв вид, участват търговци от цял свят, организират се забавления за всеки вкус и възраст. В гастрономическата част на Парижкото изложение се разполагат всички френски региони с ресторанти и вкуснотии заедно в съседство с 250 щанда с вино. Парижани до такава степен са свикнали да удрят по чашка, че напоследък, въпреки промените в търговските приоми, панаирите продължават да са претъпкани с хора, търсещи да забравят всекидневието.

Свидетел съм как през последните 25 години в тези празнични панаири търговията от успешна, радостна връзка, постепенно се превърна в болезнен стремеж за продажба. Инсталира се някакъв садо-мазохизъм между търговци и купувачи. Големите търговски центрове все още не успяват да убият търсенето на личния, макар и все по-нестабилен контакт в бизнеса. Защо нестабилен и болезнен? Защото всеки се оплаква, критикува с основна тема как нищо не върви. В безисходицата възможността да споделим утешава. Ако търговецът е добър, ще се разтоварите, но и ще ви продаде. За това са необходими здрав дух, чувство за хумур и стабилен характер.

Заедно с трима дългогодишни колеги имаме щанд с чудесни, единствени по рода си бургунски вина. Прави ги наш колега, и приятел с Яна Петкова, от когото купуваме няколкото специално избрани за Винекселанс в България вина. Сега за десетина дни, макар угрижени от кризата – стари клиенти почти няма – не без усилие и с късмет успяваме да продадем. Хвърляме високо шапки и се готвим за следващия салон в Единбург. Там ще срещнем проблемите на съседите шотландци, пиячи на уиски и бира, но са бамбъшка и много по-директни в отношенията. А добро бургунско се е пиело в английския двор още от времето, когато турците са завладявали Балканите.

Седмицата минава, натоварена интезимно, нон стоп по десет-дванайсет часа на ден с огромен поток от хора, кой със сандвич, кой със суджук, сладкиш, бутилка или пък натоварени  с пакети от разни зали. Изобретателите в съседство с гастрономията, всеки измислил, патентовал, продава, убеждава клиента, че с това живота става различен… Безизразна и силно жизнена човешка маса тече като река, от която трябва да се изтръгне клиент. А животът без бургунско става немислим, вино пазено грижовно в малка или голяма парижка изба, шкаф или просто в каса под кревата. На талази се лее поток от хора, удавени в заразителната, увличаща тълпа. Излъчването е : „заедно сме! С целия неосъзнат егоизъм, пак сме заедно…“. Казано другояче: „сладко е да сме заедно, но всеки за себе си“, защото никой не вижда човека до себе си.

Същите французи правят революции или пък остават безразлични, не знаят какво искат или пък искат всичко, с чувство за превъзходство се подиграват на каквото могат или блокират пред банални истини… От щанда успяваме да ги вадим от унес. Показваме им важността на момента, както и самия живот беден без няколко бутилки от Бургундия, доставени у дома…

А виното свързва, виното отваря врати, отключва блокажи, създава мостове, разкрива небеса… Бедният се чувства богат, богатият забравя грижи и проблеми. Лозата най-добре устоява на всички трудности, за да даде сок, който ще разправя вечно нови истории, винаги различни според възрастта на бутилката. Който вкусва, се отваря за нещо ново. Ролята на продавача е да накара клиента да опита, после да купи. Голяма част от хората се движат без да знаят какво искат. В последните двайсет години имам само два-три случая на клиенти, търсещи определено вино. На всички останали се налага да доказвам, че ще сбъркат ако не вземат, че добрата чаша бургунско може да донесе само радост. Нормално следват благодарности и купуват.

Нещата не са много различни в България. Нашият човек обича да опитва на аванта. Просто да си глътне, все едно какво, наследство от времето, когато се налагеша да се „възползваме“ от всичко, да става от нищо нещо, а нещото беше винаги нищо. Сега от няколко години търся в София хора, все едно на каква длъжност и образование, да работят за Винекселанс. Иска се да бъдат достатъчно убедителни, мотивирани в себе си, да могат да показват на всеки избран от тях клиент възможността да има в дома си от амброзията, носеща радост и наслада, да опитва от изкуството, наречено тероарно вино. Тероарът отговаря на неслучайната връзка между земя, небе и лоза, заедно с човекът, намесил се алхимията на тази магия. Не правя реклама на Винекселанс. Вино, всеизвестно добро от векове, не се нуждае от реклама. От явилите се 350 желаещи да продават, все „компетентни, енологично образовани, с богат, разнообразен опит в живота“, няма един, който да не иска да му се осигури заплата и всички удобства, за да може лесно и бързо да забогатее като представител на сериозна фирма. Сблъсках се с обидени господа, „неоценени от обществото“…  Оставам с впечатление, че в много хора усета за контакт и комуникация са деформирани.

Напоследък в България има все повече салони за дегустиране на интересни български и чужди вина. Винената култура и старите ни традиции на селскостопанска страна неминуемо се възраждат.  В енологията непрекъснато провокираме и развиваме вкусовите си усещания, опитваме различни горчици, кафета, чайове… Все повече съответната ценна и ценена бутилка ще започне да определя ястието, което да я съпровожда, а не обратното. Самият живот, превърнат в изкуството да се живее, ще става все по-разнообразен. Непрекъснато подновяващи се изненади на свобдния дух на всеки ще дават нов вкус на всичко. Такава е магията на виното с ролята да свързва и развързва… Не се въздържам да добавя : което е  обратно на всички блокажи, доктрини и диктатури !

„Винекселанс“ е нашето бебе с Яна, дете надарено, което учи желаещите на многовековна френска винена култура. В сайта ни www.vinexcellence.com е написано: „адаптираме се към всеки клиент, предлагаме консултация за избор на вино, изграждане на колекции на реномирани ресторанти, частни изби и магазини, изготвяме винени листи, обучаваме персонал. Това правим на компетентно професионално ниво, ориентирано към реномиран френски тероар.“

Но да завърша с Парижкото изложение, в което освен усещането за средновековие, когато хигиената, миризмите и модите са били различни, ако се изключат неминуемите жи-ес-еми,  човек губи представа за времето. Епохите се сливат. Ето, ненадейно на станда се опира сам човек, после двойка, семейство, хора с вкус, с натрупана култура и познания, с или без материални възможности, но с багаж, натрупан от векове. Без коментар бургунското вино добива истинска стойност. Тогава, да си призная, на контраста, между тъжната реалност, от която всеки иска да избяга и отворения човешки дух, проблясва надежда, че човекът, както и животът, са нещо фантастично, привилегия за всеки, който търси и се опитва да разбере.

На-здраве на всички любители на фотография и на добро вино.!

Идва ред да се покажат мои фотографии в България (изложбената зала на Сибанк, галерия Върхове,  зад гърба на Народния театър в София – 14 януари – 9 февруари.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121 )

Галерията се заема сериозно с въпроса нещо, за което нито съм мислил, нито разчитал. И ето, че това ме връща назад към корените, към родния ми град… Семейство нямам, но ще срещна приятели, останали близки, въпреки изтеклите години. В Париж една изложба е немислима без пресмятане на възможните продажби. Но в  София се замислям по-скоро как би станал купона, какво вино ще се пие и дали това ще донесе радост на всички – рефлекси от старото време, когато нямаше нищо и трябваше да измисляме как в сферата на възможното нещата да станат по най-интересен начин.  Изкуство беше да се направи от нищо нещо или от нещото, малко по-различно нещо.

Сега отново, сякаш по модел от „едно време“, не търся, сякаш нямам нужда от друго, освен от споделената радост на ново изживяване. А това е чудесен урок, изглежда с универсално действие. Радостта е най-добрата хигиена, макар прекалено проста, за да стане по-общо явление. Очевидно между анархията и строгата скованост, която срещам в София, има среден път, свързан коректен професионализъм. Колкото до фотографиите в изложбата, принтирах с пигментни мастила и с фотохартия „файн арт“, подходяща за такова принтиране. Опитвам със снимки от различни места в света, за да стават интересни съчетания. Кръщавам изложбата “Тук – Там”, а къде е “тук” и къде “там” няма значение в свят, който е Един и въпреки всички трудности, упорито се стремим да стане единен. Колкото и да сме скептични, изглежда това е единствения път за да оцелее човечеството.

Преди три години по същия начин и без някаква особена амбиция с Яна Петкова и мой приятел от Бордо, Венсан, създадохме Винекселанс. Срещна ни радостта, че разбираме от вино и го обичаме… Желанието да споделим това с българите даде плод – а всеки добър плод дава нов. Така без реклама тази малка фирма създаде добро име на стабилен източник за интересни френски тероарни вина с утвърдени качества на проверими оптимални цени.

Пиша това, за да изразя двойното удоволствие, което имам, това да споделя със съгражданите си две изкуства. А те са три, защото включвам и изкуството да зарадваш околните.

Първия жест на Ной, при появата на земя, е да посади лоза, растение, което най-добре ще мутира сред растенията. В библията думата sod на еврид означава едновременно тайна и вино. Виното, без да разкрива собствената си магия, разбулва тайните в този, който дегустира. Богатствата, които носи, остават за чувствителните търпеливи, които го изчакат в добрия момент, за да им разправи това, което носи в себе си. Както се казва: „За всяко нещо има сезон и време за всяка цел под небето.“.

Голямото вино надминава вкусовите ни възможности, отваря ни за нещо ново. В момента на дегустация оставаме леко упити, изместени или по-скоро наместени, но не пияни. В не препълната чаша, непрекъснато променящата се амброзия поема въздух, дава ни възможност да разкриваме изненадите, които крие. Изважда от всеки неподозирани идеи, добива ни кураж „да отворим“ по-широко. Сядаме на масата едни, тръгваме си различни. Мярката за добро вино е да се усетим обогатени, както след богато любене. Нещо да остане, да има вкус на още.  Не го наричаме пианство, а развиване на усет. За съжаление вкусовото усещане е най-бедното от петте дарени ни от природата. За да го развием, трябва да опитваме непрекъснато и различни на вкус неща, да се провокираме с противополжни вкусове.

Станаха вече пет години откакто се срещнахме с Яна Петкова, която заедно с Вили Гълъбова, се оказват между най-добрите дегустатори на страната. Да срещнеш свестен човек, пък и професионалист, в тези времена е нещо рядко. Така, заедно с доброто приятелство се яви и желание да споделим с българите познанието и насладата от голямото вино. Роди се Винекселанс. Чарът на това мероприятие е, че без да правим голямо шоу и луд бизнес – съвременна болест след дългогодишно нямане – стремим се да покажем богатия вкус на френския тероар заедно с плодовете на голямата винарска култура.

За Винекселанс виното е елитарен продукт, както всяко истинско произведение на изкуството. Голямото вино, винаги единствено по рода си, създава неповторими моменти. Ако след дегустация не зазвучи нещо ново във вас, причината не е във виното, а в необходимостта да му обърнете повече внимание. Не всеки разбира веднага неповторимия син цвят на Ван Гог…, звуците на Моцарт или на Майлс Дейвис… Ако не обърнете достатъчно внимание на гениалното дете или мъдрец, оставате без ползата и удоволствието от компанията им. За вино израза “елитарен продукт” не плаши, защото през 21-ия век светът все повече добива форма, достъпна за всеки желаещ да се отваря за ново, по-добро качество.

Наздраве на всички, in vino veriras!