Идва ред да се покажат мои фотографии в България (изложбената зала на Сибанк, галерия Върхове,  зад гърба на Народния театър в София – 14 януари – 9 февруари.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121 )

Галерията се заема сериозно с въпроса нещо, за което нито съм мислил, нито разчитал. И ето, че това ме връща назад към корените, към родния ми град… Семейство нямам, но ще срещна приятели, останали близки, въпреки изтеклите години. В Париж една изложба е немислима без пресмятане на възможните продажби. Но в  София се замислям по-скоро как би станал купона, какво вино ще се пие и дали това ще донесе радост на всички – рефлекси от старото време, когато нямаше нищо и трябваше да измисляме как в сферата на възможното нещата да станат по най-интересен начин.  Изкуство беше да се направи от нищо нещо или от нещото, малко по-различно нещо.

Сега отново, сякаш по модел от „едно време“, не търся, сякаш нямам нужда от друго, освен от споделената радост на ново изживяване. А това е чудесен урок, изглежда с универсално действие. Радостта е най-добрата хигиена, макар прекалено проста, за да стане по-общо явление. Очевидно между анархията и строгата скованост, която срещам в София, има среден път, свързан коректен професионализъм. Колкото до фотографиите в изложбата, принтирах с пигментни мастила и с фотохартия „файн арт“, подходяща за такова принтиране. Опитвам със снимки от различни места в света, за да стават интересни съчетания. Кръщавам изложбата “Тук – Там”, а къде е “тук” и къде “там” няма значение в свят, който е Един и въпреки всички трудности, упорито се стремим да стане единен. Колкото и да сме скептични, изглежда това е единствения път за да оцелее човечеството.

Преди три години по същия начин и без някаква особена амбиция с Яна Петкова и мой приятел от Бордо, Венсан, създадохме Винекселанс. Срещна ни радостта, че разбираме от вино и го обичаме… Желанието да споделим това с българите даде плод – а всеки добър плод дава нов. Така без реклама тази малка фирма създаде добро име на стабилен източник за интересни френски тероарни вина с утвърдени качества на проверими оптимални цени.

Пиша това, за да изразя двойното удоволствие, което имам, това да споделя със съгражданите си две изкуства. А те са три, защото включвам и изкуството да зарадваш околните.

Първия жест на Ной, при появата на земя, е да посади лоза, растение, което най-добре ще мутира сред растенията. В библията думата sod на еврид означава едновременно тайна и вино. Виното, без да разкрива собствената си магия, разбулва тайните в този, който дегустира. Богатствата, които носи, остават за чувствителните търпеливи, които го изчакат в добрия момент, за да им разправи това, което носи в себе си. Както се казва: „За всяко нещо има сезон и време за всяка цел под небето.“.

Голямото вино надминава вкусовите ни възможности, отваря ни за нещо ново. В момента на дегустация оставаме леко упити, изместени или по-скоро наместени, но не пияни. В не препълната чаша, непрекъснато променящата се амброзия поема въздух, дава ни възможност да разкриваме изненадите, които крие. Изважда от всеки неподозирани идеи, добива ни кураж „да отворим“ по-широко. Сядаме на масата едни, тръгваме си различни. Мярката за добро вино е да се усетим обогатени, както след богато любене. Нещо да остане, да има вкус на още.  Не го наричаме пианство, а развиване на усет. За съжаление вкусовото усещане е най-бедното от петте дарени ни от природата. За да го развием, трябва да опитваме непрекъснато и различни на вкус неща, да се провокираме с противополжни вкусове.

Станаха вече пет години откакто се срещнахме с Яна Петкова, която заедно с Вили Гълъбова, се оказват между най-добрите дегустатори на страната. Да срещнеш свестен човек, пък и професионалист, в тези времена е нещо рядко. Така, заедно с доброто приятелство се яви и желание да споделим с българите познанието и насладата от голямото вино. Роди се Винекселанс. Чарът на това мероприятие е, че без да правим голямо шоу и луд бизнес – съвременна болест след дългогодишно нямане – стремим се да покажем богатия вкус на френския тероар заедно с плодовете на голямата винарска култура.

За Винекселанс виното е елитарен продукт, както всяко истинско произведение на изкуството. Голямото вино, винаги единствено по рода си, създава неповторими моменти. Ако след дегустация не зазвучи нещо ново във вас, причината не е във виното, а в необходимостта да му обърнете повече внимание. Не всеки разбира веднага неповторимия син цвят на Ван Гог…, звуците на Моцарт или на Майлс Дейвис… Ако не обърнете достатъчно внимание на гениалното дете или мъдрец, оставате без ползата и удоволствието от компанията им. За вино израза “елитарен продукт” не плаши, защото през 21-ия век светът все повече добива форма, достъпна за всеки желаещ да се отваря за ново, по-добро качество.

Наздраве на всички, in vino veriras!