Портрет
ян. 06
2010
2010
Външният свят е по-малко интересен от каквото носим в себе си.
Скритото привлича, в случая лицето с погледа на дамата зад бурката. Представям си ги в чудесен портрет зад воала на жената.
Вдигам фотоапарата, тя не помръдва. Приемаме се. Снимам.
Намираме се в задния двор на джамията, сами, „очи в очи“, без да продумаме. Когато вдигам апарата, дамата не променя позата си, имам чуството че ми се усмихва. Усмихвам се и аз. Става ни приятно.
Мерси мадам!
В големия, добре изваден тираж, погледът на жената се усеща по-ясно.
Коментар