…

За любителите на фотография посетете двете галерии № 25 в сайта – продължение на тази серия „Бяла София“.

/Кремен/

Фотографията може да ни води извън външния видим свят и това, което разправя не се превежда с думи.

Животът е пълен със страдание и най-страшното е, че свършва.

Уди Алън

В крачка… /Париж/

Любов необяснима… /Париж/

Съмнение… /Джене, Мали/

На същия ден във Ваимате, недалеч от градчето, което обитавам в Нова Зеландия, всяка година се организират състезания “Родео” по опитомяване на коне. Включват и езда на диви бикове. Поканени са да участват ездачи от Щатите, които са сериозна конкуренция. Виждате здрави мъже фермери, за които играта с естественото в Природата е ежедневие.

За любителите на фотография разгледайте продължението в галерия 90 на сайта.

Жената е лъч от Божествената светлина.

Джахал Ал-Дин Руми (1210-1273)

Думата идиот идва от гръцкото Idiotes, термин използван от Аристотел, за да назове господата, които си остават в къщи – не излизат на « агората », публичното място, площада – и по този начин поради липса на отношетие оставят бандити да управляват държавата.

В живота виждаме цветно, докъто черно-бялото  подчертава странната, нереална, сюреалистична част на нещата. Фотографията вече не е формална. Ровим зад привидното,  търсим корените, есенцията. Погледът  прониква, често без да разбира рови по-дълбоко в мистерията на живота.

В цветната фотография е необходимо развито чувство за точност и хармония в цветовете. Добрите художници са рядкост, а още по-малко са фотографите колористи! Добрият художник, ако реши да снима, най-често прави чудесни цветни снимки, например Соул Лейдър, Ернст Хаас… Картие Бресон обратното, рисувал като млад, накрая на живота си спира да снима, за да рисува отново. Снимал е само черно-бяло, а не е бил колорист и в рисуването.

Цветната фотография е интересна, когато цветовете обясняват всичко. Големите художници са го доказали. И много трудно постижимо!

Цветовете предразполагат и разсейват, докъто черно-бялата фотография, с безкрайна гама от сиви тонове, концентрира погледа върху обекта на снимане. Цветовете съблазняват, докъто в черно-бялото изображение няма място за компромис във формата.

Тъй като фотографията е превод, а не копие на реалност, черно-бялото снимане прави разказа по-автентичен. Авторът без да шикалкави е длъжен да даде всичко от себе си. На публиката остава да възпроизведе цветовете, да отваря въображението си…

В черно-бялата фотография има всичко, освен цветовете. Те всички са събрани всички в белия цвят. Все едно музикална тема, написана за оркестър и свирена от един солист. Изискванията са големи и равностойни на ефекта. Форма и цвят се сливат в едно. Подобно на поезията, единствена изразяваща неизразимото, ако не реалното в живота, черно-бялата фотография е реалността на написаното. Това е както върху бяла страница сивите тонове на текста или черни букви с почерка на автора. Както казва Маларме “да се рисува не формата, а ефекта, който произвежда.” Ефектът на поезията, изразен фотографски, това е черно бялото снимане.

Как си позволявам да снимам цветно? Както и в черно-бялото, така и в цветното снимане без претенции търся да се провокирам, да разбера по-добре света и себе си. Парадоксално, колкото повече виждам и снимам черно-бяло, толкова повече ме тегли да рискувам цветно. Но обратното също е вярно. Въпрос на характер.

Бернар Декам казва: “фотографията има качествата да ни води извън видимия външен свят и това, което разправя не се превежда с думи.”