Смъртта е реална, погледната единствено като процес от живота. Разлагане на субстнация и възобновяване на субстнация, устояване на форма и промяна на форма са постоянни процеси в живота. Смъртта представлява бързо дезентигриране като резултат на необходимостта на живота за промяна, обогатяване на външния си израз. Дори в телесната смърт няма прекъсване на живота. Единствено материалите от една форма се разлагат, за да послужат за други форми на живот.

….Смъртта е непрекъснато опровержение, което Цялото противопоставя на фалшивото ограничаване на егото в индивидуалната си форма.

…Животът не е изцяло победен от Материята. Той прави компромис, използвайки смъртта като продължение на живота.

…Животът, организиран в тялото  …  трябва да премине през процеса на смъртта, за да бъде преорганизиран и подновен.

… Смъртта е въпрос, който Природата непрекъснато задава на живота, за да му напомни, че още не е намерил себе си. Без прехода в смъртта съществото би останало завинаги в несъвършенната форма на живота. Преследвано от смъртта в него се събужда идеята за търсене на средства и възможности за съвършен живот.

… Еволюцията на душата се осъществява в невидим процес, чийто механизъм се реализира с пре-раждане на сила и съзнание във възходящи степени.

… Един единствен кратък човешки живот е очевидно недостатъчен за целите на еволюцията.

…Превърнах се в това, което бях преди прдставата за Време…

“Божествения живот” Шри Оробиндо

                     / Истанбул /

Човек, ако не знае за какво би умрял, не знае и защо живее.

Възможността, както и привилилегията да осъзнаваме значимостта на живота, ни отделят от минералния, растителния и животинския светове, които също участват в кръговрата на Природата.

Изкуството и религията до известна степен ни помагат да стопим границите на времето, но вече все по-ясно излизаме от тези помощни средства, за да стане възможно веднъж завинаги да станем хора с “божественото”, което носим в себе си или от криво осъзната собствена невъзможност да се самоунищожим. Това е интересната и не без напрежение част на двайсет и първия век, която ни очаква и вече живеем.

                         / Косово /

Да си влюбен е състояне, а да обичаш и действие.

Дърветата са поеми, които земята рисува по небето. Кахил Гибран

… а на земята българска любителите на фотография, които харесват, следят блоговете и живеят в София, на 19 февруари, четвъртък, в 16,20 до 18 часа в Нов Български Университет (ул.Монтевидео, 12) ще има семинар за фотография с мое участие – добре сте дошли, вярвам ще бъде забавно и интересно.

Всяка бръчка e бразда в спокойния календар на добре преминал живот. – Чарлс Дикенс

Всяка бръчка, бих казал, е история, израз на богати преживявания. Дори болките, разбрани и осмислени, стават красиви. Лицето, прозорец към външния свят, не може да скрие динамиката на живота и вътрешните реакции, особено при хора без кепенци. По такива лица се четат цели романи.

От незнайни времена е казано: „Ако искаш да проникнеш в невидимото, наблюдавай видимия свят“. Човек не може да се скрие, освен от себе си.

“Нещата единствено имат стойността, която човек им придава.” – Молиер

„Никой човек не е достатъчно добър, за да управлява други хора без тяхно съсгласие“ – Абрахам Линкълн

Всеки пейзаж е състояние на душата. – Анри-Фредерик Амнел

                                                                 / Алай, Узбекистан /

                                                                 / Ванака, Нова Зеландия /

Играта е тържество на възможното. – Мартин Бубер

От едночасова игра може да научите за човек повече, отколкото от целогодишни разговори. – Платон

Денят в който детето разбира, че възрастните са несъвършенни, става юноша; денят в който им прощава, става възрастен; денят в който прощава на себе си, става мъдър човек. – Алден Нолан