е портрет не на модела, а на художника.“  -  О. Уайлд „Портретът на Дориан Грей“

                                                                                                                                                                              / Мароко /

Дали е така с портретите във фотографията ? Сигурно да, защото очите на фотографа не могат да виждат повече от това, което се отваря или им се подава отвътре. Външният свят е само дразнител и претекст. Широкият, прозорлив, дълбок, изтънчен и какъв ли не още поглед идва отвътре, комплекс от много качества, център на които вероятно е душата на автора. Гледам и виждам са две различни неща, а между виждам и виждам също има разлика. Въпрос на виждане! и слава Богу – това ни дава шанс да се подобряваме. Но да не забравяме, нещата са винаги двузначни – вътрешното състояние повлиява външния свят, който съответно се отваря за очите, които наблюдават. Дарява ни това, с каквото сме дарили. Както в любовта, всичко в света е свързано с обмяна на дарове, стига те да са искрени, тоест истински.

                                                                                                    / Автопортрет /

Весели Коледни празници на всички, които четат блога и обичат фотография!

/ Шринагар, Кашмир /

Ето този портрет. В абсолютния смисъл вероятно e най-добрият, който съм правил. Убеден съм, че лицето на дамата зад бурката е съвсем естествено, без поза, без въпроси и съмнения кой стои пред нея или коя е самата тя. Дамата се отдава на момента. Прикритието, завесата на бурката я лишава от нормален човешки обмен, в случая я пази, дава й свободата да бъде такава, каквато е. И двамата крадем. Без да позираме и двамата се чувстваме свободни. Не се каня да я снимам, нито пък тя се готви да се представя. Няма колебание и от двете страни, знаем какво искаме и ни е интересно. И двамата сме истински.

Не продумваме дума, Убедени, че сме сами в задния двор на джамията, ако може така да се каже гледаме се очи в очи. Тя не променя позата си, вдигам апарата и щраквам. Усмихвам се, вероятно и тя, под бурката. Чувстваме се заедно. Мерси мадам! Да запечатам образа й без да явиждам директно се оказва най-нормалното нещо. В голям, добре изваден тираж погледа на жената се усеща.

Мярката за успеха на портретното изкуство е трите участващи страни да бъдат изпълнени от творчески елемент. Темата за фотографирания, за фотографа и за зрителя, трябва да остава неизчерпаема. Случаят е такъв.