Лице, образ, портрет, селфи

Отново няколко думи за портретната фотография и това колко трудно е да се снимат дори фрагменти от Истинското във всеки човек.

                ( Александър Невски, София )

Думата на еврид СЕЛЕМ (според раби Тцадок Акоин, цитиран от Катрин Шарие), говори за « сянката на Бога », която носим в себе си и прави да не можем никога да бъдем смалени в образ, който другите хора се опитват да видят в нас. Селем е съдържанието, есенцията на всеки човек, събрана в него, невидима за външния свят. В този смисъл образът на никой не може да бъде погледнат като дефинитивен. Това съм усещал винаги в търсенето да уловя максимално от излъчването на всеки. Ами да, и най-големите портретисти ловят  фрагменти – човек е винаги душевно по-богат от това, което може да излезе на фотографски образ. Да не говорим за селфитата, в които всеки нагодява онова от себе си, което му допада или решава за оригинално и привлекателно.

Инстинктивно от подобна деформация съм се пазил винаги. Това ми е помагало да търся по свой път неразбираемата магия на живота.

                  ( Бейжинг )

В селем се крият зародишите, които ни правят да знаем, че всеки е различен, с потенциална възможност да станем хора. Обратното на любителите на приповдигнати „човешки“ роботи, преборили се със смъртта …

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: