Иван Пастухов

„От Париж до ашрама

Иван Пастухов откри рая в Индия, но продължава да пътешества на лов за фотомигове.“

С това заглавие ме дари списание „Тема“ от 18-24 януари по повод фотоизложбата в Сибанк. Списанието е интересно, с много добре представни и разнообразни теми. Колкото до статията за мен, не се оплаквам, проявявам разбиране. Произлязъл съм от тази страна и знам колко е трудно човек да се отърси от детерминизма, който ни е друсал толкова години. През последните дни имах и чудесни срещи със съвременни хора, изразяващи уважение и финес в отношенията, което до скоро не беше често срещано явление. Промяна има. В пресата жаргонът вече не е толкова, бих казал хулигански, бедноизразен и драматичен (сякаш беше необходимо да се подчертае безгранична свобода във възможността да се изразим свободно, за съжаление в случая осакатено).

Сега на всички срещи и интервюта най-искрено споделям и се опитвам да обясня, че кариера в живота не съм правил, не съм я и търсил. Постигнал съм някакво ниво на вътрешен мир и равновесие, което ми помага да търся свободна изява в трудния свят, в който живеем и това по възможно по най-лек и директен път. Свободата, както и обичта изискват всекидневно, дори всеминутно усилие. Те не са неща, които можем да задържим. Статика в живота няма и ако една система не прогресира, регресира. Чудесно е, че дори понякога регресираме, за да прогресираме още по-добре. Въпрос на съзнание. Но ето, това съм постигнал, способността да застана зад руля в малката си лодка и да взимам решения. Те не трябва да пречат на никого и по възможност да носят плодове.  Планове не правя, граници не слагам. Такъв е животът ми, без Ашрами, без стремеж към богатства, титли, без от до… Обичам да обичам, радвам се да се радвам. Крача с по няколко миши крачки напред, както е в играта: „Царю честити имен ден, колко е часът?“ Не знам дали сега децата я играят…, но раят е в тези стъпки напред. (А в живота понякога една миша крачка е по-голяма от много други гигантски…)

И за да завърша с фотография, защото престоят ми за месец в София е свързан с изложбата в Сибанк, ще споделя как се представи  един голям фотограф от Ню Йорк, вече над осемдесет годишен – Соул Лейдър – който преди една година направи чудесна изложба в Асоциацията на Картие Бресон в Париж. На входа на изложбата беше написано с големи букви : « Творих и бях щастлив, че животът ми мина в сянка ».