Иван Пастухов

“Модата e във въздуха, вятърът я носи, усещаме я, вдишваме я, тя е в ефира небесен и във всекидневния калдаръм, съдържа в себе си идеи, обичаи и събития.” Така говори за модата, госпожа Габриел Шанел.

Модата е винаги в тон с времето. Днес  Карл Лагерфелд с оригиналния си вкус продължава линията Шанел, но освен Хермес, всички големи модни къщи в Париж вече принадлежат на групировки с повече или по-малко интересни модисти. Господин Юбер де Живанши вече надхвърлил осемдесетте, от известно време напуснал света на модата, все още се радва на красивото в живота в живописния си замък. Всичко това дотук, за да споделя, че сме излезли от епохата на  големите Couturiers (моделиери, шивачи), които са знаели да правят всичко, от зашиване на копче, до най-изтънчени гънки, линии и форми на дрехата. В модерното изкуство, както и във всичко останало, днес си казват думата – промените са все по-осезателни.

Бягам от претрупаното, всеизвестно Шанз-Елизе, булевард, превърнат във вулгарен туристически маршрут с все по-малко френски облик. Шмугвам се във Фобур Сен Оноре, после завъртам обратно към авеню Монтен, за да завърша обиколката си с Жорж Сенк. Избирам нарочно по-елегентна част на Париж и донякъде играя ролята на папарак, защото Високата мода се пази от копиране. Спасявам се с коректния си европейски вид : “Виждам, че очите ви не са дръпнати” с усмивка и лек упрек в гласа, подхвърля портиера на Кристиян Диор. При Ланвен продавач от магазина излиза с думите: “Нали знаете какво правите…, не е желателно…” – попадам на учтиви хора, на които някак си без да го показват, им е приятно, че се радвам. Радостта е от най-добрите и невинни ключове за много врати.

Японците се оказват най-силни в крадене на идеи, но и не биха снимали така открито и с чиста съвест като мен.

На когото му е интересно, може да продължи в 72  галерия от сайта.