Питам се все по-често дали не бъркам в блоговете наред с фотографиите да вмъквам мисли и разсъждения?

Дали да не хвана перото и захвърля фотоапарата ? Или пък да го обърна най-вече и преди всичко на фотография, както го изисква Добрата Фотография?

Понякога също ми се иска да не „хващам“ друго, а просто гората. Да проследя потока, чистия ненапит поток. Да потърся пътя на звездите там, където те слизат на Земята. Фотоапарати, писалки, компютри …. всички помагала да се претопят в нещо друго…

Жертва на поливалентност или на не добре изразени качества…? Някои хора страдат от недостатъци, други от качества, неизразени докрай… Знаем „докрай“ е невъзможно или пък привилегия на гения, за когото всичко това губи смисъл. Докога Боже тази Одисея…?

След тези недомлъмки да опростим нещата, прагматично, далеч от гении и гори :

Фас :

Профил :

Фас :

Профил:

фас: фотографията остава за мен, защото дамата има право да прояви претенции за откраднат образ… Законите във Франция станаха строги и не малко хора се приемат на сериозно.