Фотография и политика

Истинска свобода на израза има само в изкуството, в което фотографията от няколко десетилетия също има свое място.

Balcon

За сметка на това фотожурнализмаът е в растяща криза. Провокациите с фейк нюз с манипулациите, сред които живеем, правят ролята на фотографа все по-трудна. Фотографските изпълнения на Капа, Мак Кулин и други големи фотожурналисти са извън времето и могат да се нарекат изкуство. Те стоят далеч от кариеризма, търсене на печалба и политически цели, показват ситуации без ограничаваща гледна точка. Те са наясно, че:

Даденост, приета като данна, не е информация.

Информацията не е познание.

Познанието не е Истина.

Фотографията не дава реалност, нито Истина, а само усещане. Вътрешният усет, рафиниран и безвременен, прави изкуство. А само то въздейства истински.

Да сме под влияние на различни информации означава да се включим в стадото на цифрите и да участваме в игрите на големия цирк, който  живеем – политически и икономически. Към това се добавя инфантилното регистриране на лайкове като най-лесен социален израз или играта на съществуване във фейсбук с влизане в регистрите на Гугъл, което е отново в икономополитическа система, но този път с позитивна уловка, защото  дизлайкове не съществуват. Робията на всичко наложено отвън (медии и други..) ни отдалечават от Изкуството.

Добрата фотография изразява най-същественото без  фантасмагории. Тя не търси да показва, а дава възможност на всеки да вземе по нещо според вътрешното си сътояние. Сред фотографите някои виждат –  това не се учи, човек го притежава или не. Останалото е въпрос на труд и подобряване без граници.

Невроните в главите ни свързват информации. Връзките са винаги частични и субективни, докато Изкуството излиза от всякакви системи и ограничения, затова ни носи кислород и утеха в лъжите, сред които живеем.

Mavet, Kavala

Ферплей днес почти не съществува. Болката от излезлите наяве комфликти е много по-голяма и комплексна от това шоу, което  предлагат медиите. Нещата са значително  по-сложни и комплексни от студената война от миналия век.

monsieur-bricolage                                     /Palais de l’Élysée – президентството в Париж – фотомонтаж /

Фотожурнализмът е богата, разнообразна и  трудна професия не за всеки фотограф. Реалността е многопластова, а не гледна точка или изразена емоция, която да служи на партия или на хонорар.  Хората обичат да се дрогират с жестоки филми и фотографии, затова да се заеме ясна позиция е много по-важно, отколкото да се играе на воайоризъм.

Добрата фотография търси красота и хармония, което ще рече безконфликтност. Тя би могла да бъде чудесно възпитание за младите хора да развиват  погледа си към света. Това са търсили и първите художници-фотографи, когато са снимали, за да рисуват. Красотата отваря съзнанието, болката го свива и задушава.

Написах това по повед изложба в МЕP – (Европейската къща за Фотография в Париж) на Джеймс Нашуей – не по-малък от Капа – с фотографии икони, показващи жестоката реалност, в която живеем. В тях нама политическа конотация, не подчертават каквото и да било. Вижда се участието и дистанцията спрямо събитието с окото на голям артист.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*