Фотография и политика

Истинска свобода на израза има най-вече в изкуството, където фотографията от няколко десетилетия също намира място.

Balcon

Манипулациите, сред които живеем, усложняват работата на фотожурналистите, които до голяма степен са зависими от системата, на която служат. Фотографските изпълнения на Капа, Мак Кулин, Карон, Нашуей… и другите големи фотожурналисти днес са превърнати в икони извън времето (прави ги изкуство). Без кариеризъм  и политически цели, без ограничения, гледна точка или наложена идея при тях:

Дадеността, приета като данна, не е информация.

Информацията не е познание.

Познанието не е Истина.

Те  знаят, че фотографията не дава реалност, нито Истина, а само усещане. Вътрешният усет, рафиниран и извън времето, прави изкуството да въздейства.

Да сме под влияние на различни информации означава да се включим в империята на цифрите и да участваме в игрите на големия цирк, в който сме въвлечени да живеем – политически и икономически. Добавя се и инфантилното регистриране на лайкове, най-лесния и повърхностен социален израз, игра на съществуване във фейсбук. В регистрите на Гугъл отново се включваме в икономополитическа система, този път с позитивна уловка –  дизлайкове не съществуват. Зависимостта от наложен вкус отвън (медии, моди и други..) ни отдалечават от истинското Изкуство.

Добрата фотография дава възможност на всеки според вътрешното си сътояние да вземе по нещо от същественото. Човек се учи да вижда, а който е роден с тази дарба, остава да я подобрява и в това няма граници.

Изкуство не се затваря в осмисляне, в системи или ограничения. То дава кислород сред лъжите които ни заобикалят. Сталин се е страхувал от големи артисти като Ахтматова, Пастернак, Родченко…, които „представляват второ правителство“ според Солженици.

Mavet, Kavala

Ферплей днес не съществува,  комфликтите са значително по-сложни от студената война от миналия век. Фотожурнализмът е комплексна, разнообразна  професия, но формализиран той допълва още повече към всеобщото объркване и дезинформация.

monsieur-bricolage                                     /Palais de l’Élysée – президентството в Париж – фотомонтаж /

Добрата фотография търси красота и хармония, ще рече безконфликтност, и е чудесно възпитание за отваряне на погледа към света, особено за младите хора. Това са търсили и първите художници-фотографи, когато са снимали, за да рисуват. Красотата отваря съзнанието, болката го свива и задушава.

Това е по повод на изложба в МЕP – (Европейската къща за Фотография в Париж) на фотожурналиста Джеймс Нашуей с фотографии икони, показващи жестоката реалност, в която живеем. В тях няма политическа конотация, те не подчертават каквото и да било. Вижда се участието и дистанцията на фотографа спрямо събитието с окото на голям артист.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*