Очите, огледало на Душата

Близо седем милиарда лица на земята – колко човешки Души се отразяват погледите на тези хора? Казано различно, колко от тези Души, осъзнали себе си, намират израз в погледите на хората? Това разбира се, ако влагаме реален смисъл в понятието Душа.

Loulou 2014

Какъв душевен израз откриваме в очите на околните? Какво е душа? Понякога, макар рядко, потъваме в бистрия, бездънен кладенец на нечий поглед. Какво ни пленява? Колкото по-дълбоко навлизаме, повече богатства разкриваме. Защо в очите на някои деца може да се чете толкова много? Както понякога при възрастни хора с богати преживявания. Това се среща по-трудно в средна възраст – често очите на хората са напрегнати, отбягващи погледи, сякаш търсят нещо загубено или непостигнато…
Има хиляди, милиони погледи, които ви поглеждат без да виждат. Когато се взираме някои, те ни отбягват. Къде се крие Душата ? Има ли такава ? Ако не, какво търсим отвътре дълбоко в ближния или в себе си?
Когато не откъсвате поглед от нечии очи, какво ви притегля? Чаровният, обаятелният, студеният поглед, мразещият, убиецът, президентът, влюбеният, поетът, артистът…, дали носят същата душевност ? Ако не, какво таят ? Какво остава ? Нещо повече от просто настроение, умуване или психическо състояние.

очете огледало на дМисълта отслабва, емоциите стихват, външната форма се сбръчква, но дълбоките, изразителни очи продължават да говорят. За хора с богат вътрешен живот искрящото “отвътре” остава? Хармонията, широкият мироглед не могат да се скрият, погледът е просторен, изразителен, вътрешно спокоен.

Понякога за животно, куче, слон, кон, маймуна … казваме: “сякаш има човешки поглед!”

Колкото и безизразни очи да срещаме във всекидневието, не спираме да търсим чуждия поглед.  Понякога се получава взаимно проникновение. Разпознаваме себе си в друг. Ако съзнателно го търсим, случайно или не, възможно е да срещнем необятния, дълбок поглед на рядкия Голям Човек сред хората. Получава се незабравима, понякога неповторима среща. Продължаваме  възобновени, виждаме живота с различен поглед. Нещо отвътре се променя.
11 Sanaa copie copyКогато в нас всичко се стопи, пак остава надеждата за Нещо. Загуба във Вселената е невъзможна. Съдържанието на последния ни дъх дали се губи? Ако не, къде отива, превръща се в какво ?

Ако няма “още” или нещо “друго”, защо да се напрягаме в живота?!

Какво по-прекрасно от две хубави очи !

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*