Очите, огледало на Душата

Шест милиарда и половина лица на земята – колко човешки души се отразяват в погледите на тези хора? Казано различно, колко от тези човешки души осъзнават себе си, за да намерят израз в погледа на човека? Всичко това, ако влагаме реален смисъл в понятието Душа.

Loulou 2014

Откриваме ли в очите на ближния си душевен израз? Какво е душа? А в някои необикновени ситуации, при редки индивиди или когато потъваме в нечий поглед, все едно в бистър, бездънен кладенец, какво ни пленява? Колкото по-дълбоко потъваме, повече богатства разкриваме? Защо в очите на някои деца четем толкова много? Също при възрастни хора, задоволени от живота. А това сякаш срещаме по-трудно при хора в средата на жизнения път. Често търсещи, очите им са напрегнати, избягват погледа, сякаш търсят нещо загубено или непостигнато…
Защо толкова милиони погледи, когато ни поглеждат, не ни виждат, други пък, когато се взираме в тях, ни избягват ? Тогава къде е Душата ? А има ли такава ? Ако не, какво търсим дълбоко в себе си ? Или просто всичко е във външния свят ?
Когато не откъсвате поглед от нечии очи, какво ви притегля? Чарът, обаянието, студеният поглед, омразата, убиецът, президентът, влюбеният, поета, артиста…, една и съща ли душевност ги обладава ? Измерима ли е ? Ако пък няма такава, какво има ? Какво остава? Очевидно не говорим за настроение, нито за психическо състояние. Дори си позволяваме да “бъркаме” в нечия душа… “Боже, как ми бръкна в душата!”, съм чувал да се провикват.

очете огледало на дМисълта може да отслабне, емоциите спаднат и все пак имаме прекрасни, дълбоки, изразителни очи. Какво изразяват те ? За хора с богат вътрешен живот, какво е това “отвътре” ? Къде, с какво е изпълнено, как се свързва с външния свят ? Не е дума за кръвоносни съдове, за чер дроб, скелет… Това широко “отвътре”, когато го има, има ли граници ? Ако да, зад тях има ли още нещо ? Понякога за животно, куче, слон, кон, маймуна … казваме: “сякаш има човешки поглед!”

Колкото и безизразни очи да срещаме във всекидневието, все пак не спираме да търсим чуждия поглед.  Рядко, но нечии очи ни забелязват, понякога дори ни виждат, сблъскваме се с непроницаемия поглед на други.
Ако съзнателно го търсим, случайно или не, възможно е да срещнем и дори да се загубим в необятния, дълбок поглед на редкия Голям Човек сред хората. Моментът е маркиращ, незабравим, понякога неповторим. Нещо като привилегия ! Продължаваме  възобновени, самите ние с нов поглед. Мирогледът ни се променя.
11 Sanaa copie copyИ все пак, когато в нас всичко се стопи, все пак остава Надеждата за Нещо. Какво съдържа последният дъх ? Дали се губи? Ако не, къде отива, в какво се превръща ? Учените казват: загуба във Вселената не съществува ? Нещо все пак трябва да го има, за да не се губи. Потенциалът на нещото, предполага нещо и в това ни е надеждата.

Понякога не без носталгия за преживяното въздъхваме, искаме още. А ако няма “още”, защо такова напрежение в този живот?

Какво по-прекрасно от две хубави души ! Направих лапсус – хубави очи !

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*