За фотографията

                        / Парк Монсо, Париж /

„Една добра фотография показва, че каквото се случва в реалността е невидимо.“ – Крис Килип

Тогава има ли смисълда казваме, че снимаме за да спрем времето? Нещо, което ме тормозеше с години. Дали не се стремя се по-скоро към някакво безвремие, вероятно спасение от напрежението, изискванията, които налага целия пакет от култура, етика, политика, цивилизация, психология, философия, наука, възпитание… Безвремието, взето като асимптота към вечност, неопределима, но конкретна, обединяваща всичко.

Границата видимо-невидимо прилича на снежинки или на сапунени мехурчета, до  които едва се докосваме и те изчезнат, както всеки преживян момент.

Дали някога ще успея да снимам наистина невидимото, тоест да бръкна във вечното, в голямата фотография? Казват, че човек трябва да се роди с това чуство, има ги само няколко…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*