/ Парк Монсо, Париж /

„Една добра фотография показва, че каквото се случва в реалността е невидимо.“ – Крис Килип.

Границата видимо-невидимо прилича на снежинки или на сапунени мехурчета, до  които едва се докосваме преди да изчезнат, както всеки преживян момент.

Да снимаме невидимото, в голямата фотография това означава да се докоснем до вечното.  Това е възможно, ако човек се е родил с това чуство и го развива цял живот. Такива фотографи се броят на пръсти.