За фотографията

                                   / Парк Монсо, Париж /

„Една добра фотография показва, че каквото се случва в реалността е невидимо.“ – Крис Килип

Тогава има ли смисълда казваме, че снимаме за да спрем времето? Нещо, което ме тормози винаги. Дали не търсяпо-скоро безвремие, спасение от всичко, което сме си сложили на главите в обществото. Безвремието, взето като асимптота към вечност, неопределима, но конкретна, обединяваща всичко.

Границата видимо-невидимо прилича на снежинките или на сапунените мехурчета, до  които едва се докосваме и те изчезнат, както всеки преживян момент.

Дали някога ще успея наистина да снимам невидимото, да докосна вечното,в голямата фотография? Казват, че човек трябва да се роди с това чуство, а такива не са се родили много…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*