Размисли и изложба за Ню Йорк

Дали в далечните ми севлиевски корени  в турско робство родът ми е имал общо с овчари, за да се наричам Пастухов, не мога да кажа. За това пък съм убеден, че откакто имам представа за себе си, винаги съм носил духа на номад. А овчарите са номади, освен това без това да е тема, с удоволствие съм снимал овчари от различни страни.

                                                   / Шимшал, Пакистан /

По повод номадите искам да ви разходя в петокнижието. Първият номад в човешкия род се нарича Авел. Свързваме го с историята на първото убийство сред хората. Поради невъзможност за диалог и от ревност Каин, работещ земята и строител на бъдещата цивилизация, убива брат си овчаря, духовния Авел. На иврит Авел означава дух, дъх, вятър. В тази глава от Петокнижието е показана непроменената абсурдност в човешкото състояние, но не без възможност за промяна. Думите във вид на мъдри поговорки идват по-късно от Кохерет, вероятно или поне, както сам той се представя, син на Давид. Става дума за Соломон, а Кохерет в гръцки превод е наречен еклесиаст, “човек, който се обръща към тълпата”, обединител или духовно лице, проповедник, свещеник… Най-известната от тези притчи ни е позната в гръцки или латински превод – на въпроса какво би могъл да извади човек от това, което го занима под слънцето, отговорът е: “Под слънцето всичко е суета и само суета”. Често с двусмислен поглед  казваме: “всичко е суета”. Да, но след Септантата, повечето гръцки преводи са втвърдени от гръцко виждане и са морално окрасени, от което този текст е загубил субтилната си метафора. Преведена като суета думата “евел”, повторена 38 пъти в текста на иврит също означава Дух. Със същото значение правим връзка с името Авел. (В еврейската азбука няма гласни и корена остава същия.) Тоест от заклеймяването всички да живеем в суета, същата притча в оригинал показва, че не суетата, а най-вече духът преобладава в живота на хората.  Дух, въздух, вятър, човешкият дъх като номад прави връзка с Материята, в която се развиваме. Каин и Авел, дух и материя в началото се разделят (за съжаление досега също и винаги с насилие), за да се появи по-късно номада Абрахам, човек отначало чисто земен и статичен, после в движение и духовен, след това Моисей, отново в движение, за да направи връзка между свръх цивилизования “статичен” Египет и раждането на монотеизма. Идва и Давид, който от овчар става велик обединяващ цар и така нататък. Ако не ви е заболяла главата сигурно сте разбрали вълнението ми спрямо номадите в широкия смисъл на думата. Фейсбук е също (виртуален) номад от най-съвременен вариант…

 

                                      / Шимшал, Пакистан /

Всичко това ме вълнува, защото заедно с така добре измисления вълшебен компютър, с който “промивам” фотографиите си и опитвам да пиша, виждам до каква степен търсещия човешки дух е несравнимо по-главозамайващ, с възможност да стигнем до сдобряване на Каин с Авел, както и думите на Кохерет, че под слънцето Духът преобладава. Разбирам също желанието си да прекосявам граници, да откривам  в себе си овчарчето Авел, което не се е загубило в материалното в големия град.
Петокнижието, макар в осакатяващи преводи с недоразбрани двусмислия, обяснява как човек, ако не е щастлив, не може да прави нищо истински, нито да учи, нито да работи, нито да твори. Основната  тънка линия, по която се движим, е винаги между дух и материя.

Тези от вас, които могат да отделят време и обичат фотографията ми, са добре дошли на изложбата “Времето е наш приятел” или както я представя Министерството на Външните работи и Американското посолство в София: “Time is on your side”, плод на десетдневения ми престой в Ню Йорк през миналата есен.

Откриване: 12 ептември 2011 в 18 часа. Галерия „Мисията“ в Държавен Културен Институт ул. Алфред Нобел, 2 /срещу официалния вход на МВНР/

За контакти: Държавен Културен Институт тел. 8076430 www.sic.mfa.bg

За любителите на фотография: www.ivan.pastoukhov.com, галерия 8.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*