Фамилни размисли и изложба за Ню Йорк

Дали в далечните си севлиевски корени в турско робство сме имали общо с овчари, дали етимологията на думата Пастухов е свързана с Овчаров или кой знае откъде – това име се е посяло в нашия език. Това, което ме навява към библейската история е, че откакто имам представа за себе си, винаги съм носил овчарски дух на номад, търсещ и правещ връзка между стадото, хората, духът човешки и невидимото отвъд хоризонта, носещо надежда за нещо ново

/ Шимшал, Пакистан /

Първият номад в човешкия род се наричал Авел. Свързваме го с историята и на първото убийство сред хората в началото на човешкия род. Поради невъзможност да имат диалог и от ревност Каин, работещият земята, строителят на бъдещата цивилизация, убива брат си овчаря, духовния Авел. На иврит Авел означава Дух, вятър, дъх… Свързано е с глава от Петокнижието, която показва непроменената абсурдност в човешкото състояние, но не без възможност за промяна. Думите във вид на мъдри поговорки идват от Кохерет, вероятно или поне, както сам той се представя, син на Давид. Става дума за Соломон, а Кохерет по-късно в гръцки превод е наречен еклесиаст, “човек, който се обръща към тълпата”, обединител или духовно лице, проповедник, свещеник… Най-известната от тези притчи ни е позната в гръцки или латински превод. На въпроса какво би могъл да извади човек от това, което го занима под слънцето, отговорът е: “Под слънцето всичко е суета и само суета”. Често с двусмислен поглед  казваме: “всичко е суета”. Да обаче след Септантата, повечето гръцки преводи са втвърдени с гръцка визия и морално окрасени, от което този текст е загубил субтилната си метафора. Преведена като суета думата “евел”, повторена 38 пъти в текста на иврит означава Дух. Със същото значение правим връзка с името Авел. (В еврейската азбука няма гласни и корена остава същия.) Тоест от заклеймяването всички да живеем в суета, същата притча в оригинал показва, че най-вече духът преобладава в живота на хората.  Дух, въздух, вятър, човешки дъх като номад създава връзка с Материята, в която се развиваме. Каин и Авел, дух и материя в началото се разделят (за съжаление и досега винаги с насилие), за да се появи по-късно първия номад Абрахам, човек отначало чисто земен и статичен, после в движение и духовен, след това Моисей, който прави връзка между свръх цивилизования “статичен” Египет  с раждането на монотеизма, отново в движение, после Давид, който от овчар става велик обединяващ цар и така нататък.

 

/ Шимшал, Пакистан /

Всичко това ме вълнува, защото заедно с вълшебния компютър, с който “промивам” фотографиите и се опитвам да пиша, виждам до каква степен човешкия, търсещ дух е несравнимо по-главозамайващ, което не може да не ни докара до сдобряване на Каин с Авел, както и до казаното от сина Давидов, а именно, че под слънцето Духът преобладава. Освен това вместо да взимам като патологично желанието да прекосявам граници, откривам  в себе си овчарчето Авел, което съвсем не е убито от материалното в големия град.
Петокнижието, макар във втвърдени, често осакатяващи преводи и пълно с недоразбрани двусмислия, обяснява ясно, че човек не може нищо да прави истински, нито да учи, нито да работи, нито да твори, ако не е щастлив. Основната съвсем тънка линия, по която се движим, е винаги между дух и материя.

 

Тези от вас, които могат да отделят време и обичат фотографията ми, са добре дошли на изложбата “Времето е наш приятел” или както я представя Министерството на Външните работи и Американското посолство в София “Time is on your side” – плод на десетдневен престой в Ню Йорк през миналата есен.

Откриване: 12 ептември 2011 в 18 часа. Галерия „Мисията“ в Държавен Културен Институт ул. Алфред Нобел, 2 /срещу официалния вход на МВНР/

За контакти: Държавен Културен Институт тел. 8076430 www.sic.mfa.bg

За любителите на фотография: www.pastoukhov.com, галерия 8.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*