ИЗКУСТВО

L'homme-1Защо изкуството е необходимо? Ако светът е безкраен, реален ред е невъзможен, освен за определени граници. Търсим моментно единство в съответен ред, но не обективна истина. Можем да си представим света субективна представа, определена по безкраен брой начини. Безграничността е евентуално привилегия на гения, близо до лудостта. Но всяко  ограничение ни отделя от цялото и причинява болка, затова създаваме ред, който да води до минимално страдание. Страданието е свързано с изкривяване, причинено от незнание. Болката, болестите идват от липса на хармония и съзнание. Човек е раздвоен между чувството за безграничност и материалната клетка, в която се уплита и задушава. Изразните средства ни отделят от животните и същевременно ни затварят в изкуствено изграден свят. Понятията, изразени с мисъл, се изграждат от думи с определен смисъл и от неизказани думи, изразяващи обратното на този смисъл. Без тази връзка понятието остава ограничено и безмислено. Да твърдим нещо реално, означава, че приемаме и обратното без да го изразим. Предпочитанието е въпрос на условност. Но тази възможност в общия случай ни затваря и напряга.

Стените на манталния затвор са още по-комплексно оплетени. За да определи себе си, човек има необходимост да сравнява. Още от детство от нас изискват, налагат ни да станем Нещо, да се харесваме на околните, да отговаряме на изискванията на обществото, но рядко да бъдем каквото сме. В противен случай ставаме виновни.налага се да се оприличим с кодовете, наложени от средата, в която живеем. Погледът на околните до голяма степен определя начина, по който ще гледаме света. Това разкъсване между истината, която ни прави различни от другите и наложените условности отвън ни напряга. Естествено спасение може да се намери сред бездушната, успокояваща хармония на Природата или в Изкуството, претворен израз на автентичността на духа на всеки.

36* Изкуството

Spiti-1Изкуство, търсено в дълбочината на вечното, което потенциално носим и което с външния си израз, дава моментно задоволство. В него е  зърното на недетерминираното безкрайно. (Освен от анализите на критиците, за които анализът е по-лесен от творческия акт). Споделено, изкуството заразява и развива чувствителността на околните. То е прозорец към свобода с надежда да се докоснем до безкрая, от който ежедневието ни разделя.

Изкуството свързва и лекува. Болестите, проблемите идват от стагнация, от задръстване –  физическо, емоционално, сексуално или интелектуално. Оздравяваме, когато възстановим преминаващата през нас хармонична енергия. Изкуство, което не подобрява състоянието ни, е измишльотина, манипулация за емоционална възбуда и търговия.

Понякога се случва един креативен обущар да се окаже по-близо до истинско изкуство отколкото някой известен творец-кариерист, усвоил добре законите за реклама и бизнес.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*